Евелина Спасова, Червен бряг:
Проф. Икономова, има ли значение стайната температура за опазване на имунитета?
Човешкият организъм е пригоден за справяне както с ниските, така и с високите температури. При спадане на температурата човек започва да трепери, като чрез мускулните движения химичната енергия се превръща в топлина. При новородени и малки деца от основно значение за терморегулацията е кафявата мастна тъкан. Тъй като бебето не може да извършва активни физически движения, кафявата мастна тъкан много бързо отделя топлина и предпазва бебето от преохлаждане.
При високи температури основният механизъм, предпазващ от прегряване, е изпотяването. При изпарението на потта се абсорбира топлинната енергия на организма и по този начин го охлажда. Повишаване на температурата и треската по време на инфекциозно заболяване е защитна реакция на организма, целяща унищожаване на микроорганизма чрез механизмите на вродения и придобития имунитет. Счита се, че температура до 38 гр. С не трябва да се понижава с лекарствени средства, тъй като температури в тези граници потенцират противовъзпалителната дейност на имунната система.
При студова алергия се наблюдават антитела, които при нормални температури циркулират свободно в кръвта. При спадане на атмосферната температура тези антитела преципитират и запушват малките кръвоносни съдове на откритите части на тялото - ръце, лице, ходила. Появява се зачервяване, оток, болка. Диагноза студова алергия се поставя чрез изследване на студовите антитела – криоглобулини. На тези пациенти, наред с медикаментозното лечение, се препоръчва избягване излагане на студ, носене на топли чорапи и ръкавици. За избягване негативните ефекти на студа е необходимо стайната температура да е над 21 гр. С.
Йордан Йорданов, Пловдив:
Седемнайсетгодишният ми син страда от автоимунно заболяване и всяка сутрин взима по 75 mg L-тироксин. Постоянният му въпрос е: Кога ще го спра? Има ли вероятност, когато стане зрял човек, щитовидната му жлеза да започне да произвежда необходимите хормони?
И вторият ми въпрос е: дланите са му постоянно мокри - дали това е от тийнейджърската възраст или от заболяването на щитовидната жлеза? Иначе не боледува, висок е 172 см с добро телосложение, спортува.
Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се предизвикват от антитела, които атакуват структурни елементи на жлезата. Това е причина тя да намали своята функция и да произвежда по-малко хормони. Хормоните на щитовидната жлеза са известни като „хормони на интелекта”. Намалението или липсата им увреждат както цялостната обмяна, така и неврофизиологичното развитие на детето. Така че заместителната терапия с L-тироксин (синтетичен хормон на щитовидната жлеза) е задължителна. Друга важна роля на L-тироксина е способността му да намалява вредните антитела, увреждащи жлезата.
Нивото на щитовидните хормони и на антителата, увреждащи жлезата, се проследява с надеждни лабораторни тестове. Намаляване дозта на L-тироксина, спиране на лечението и наблюдението на пациента трябва да се извършва от опитен ендокринолог. Той преценява лечебното си поведение съобразно възрастта на пациента, лабораторните резултати и съпътстващите заболявания.
По време на пуберитета, вследствие повишената активност на нервната и ендокринна система, може да се наблюдава изпотяване на дланите. При пациенти на лечение с L-тироксин и изпотяване трябва да се изключи предозиране на препарата. Необходимо е да се изследва нивото на щитовидните хормони.
Николина Атанасова, София:
Проф. Икономова, как се отнасяте към ваксината за грип?! Съветвате ли ни да си я слагаме преди началото на зимата и от каква възраст можем да си я слагаме?!
Ваксините против грип предпазват от заболявания, предизвикани от грипния вирус. Характерно за вируса на грипа е неговата постоянна изменчивост. Затова всяка година ваксините за грип се актуализират, като целта е в тях да се включат тези грипни щамове, които са най-разпространени в момента. В есенно-зимния сезон се активират и много други болестотворни вируси, заразяването с които наподобява грипно заболяване. На тези вируси обаче грипната ваксина не действа.
Противогрипната ваксина съдържа отслабени или убити грипни вируси, които предизвикват образуване на противогрипни антитела. Антителата унищожават проникналите грипни вируси. Ваксината може да се приложи инжекционно или като назален спрей. Страничните ефекти на противогрипните ваксини са редки. Те включват оток и болка на мястото на убождане, мускулни болки, температура, общо неразположение.
Ваксинирането против грип се препоръчва при всички деца над 6 месеца и при всички възрастни хора. Пациентите с хронични заболявания – диабет, белодробни и сърдечни заболявания – са с намалената имунна защита. Те са показани за противогрипна имунизация. Не се препоръчва ваксиниране против грип на бременни жени. При хора с изявени алергични заболявания е необходима предварителна консултация с алерголог. Важно условие е ваксиниращото се лице в момента на поставяне на ваксината да е напълно здраво.
Сава Величков, Павликени:
Проф. Икономова, какво е отношението Ви към хранителните добавки?
Хранителните добавки са вещества, които се приемат с цел поддържане общото здравословно състояние, както и за подобряване работата на определен орган или система. Освен това те се използват за постигане високи спортни резултати и възстановяване на организма след физическо натоварване.
За поддържане на общото здраве се прилагат антиоксиданти (витамини и минерали) и есенциални мастни киселини (омега 3, 6 и 9 мастни киселини). Използват се имуностимулатори и имуномодулатори, като предимство се дава на билкови, пчелни и морски продукти (котешки нокът, ехинацея, пчелно млечице).
За подобряване работата на определен орган или система се използват храносмилателни ензими, стимулиращи усвояването на въглехидратите и фибрите в храната. Прилагат се и оптимизатори на хормоналното действие – фитоестрогени, особено подходящи в периода на менопаузата. Веществата, които редуцират нивата на стрес-хормоните също са част от групата на хормоналните оптимизатори. За подпомагането на ставния хрущял се прилагат хондроитин и глюкозамин.
Широка е употребата на хранителни добавки в областта на спорта. Използват се аминокиселини, протеини, креатин, които спомагат за изграждане на мускулна маса. Вещества, които оптимизират изгарянето на мазнини (L-карнитин, L-метионин, инозитол) са познати като фет бърнъри. Те са особено ефективни в програмите за редукция на тегло.
Качеството на хранителните добавки се контролира от агенцията за добра медицинска и производствена практика. Добавките могат да бъдат закупени от аптечната мрежа, от специализиран магазини, онлайн магазини, магазини към спортни клубове или директно от посредници консултанти. Хранителните добавки не са лекарства, затова законът у нас позволява да бъдат рекламирани в средствата за масова информация. Така че при закупуване на хранителни добавки винаги търсете указания за странични ефекти и противопоказания за използването им.
Лекарят има решаваща дума за включването на хранителните добавки в режима на индивида.
Тони Пиперова, Бургас:
Проф. Икономова, бихте ли ни посъветвали какви ежедневни стъпки да предприемем, за да повишим имунната си система преди зимния сезон?!
Подготовката за повишаване на имунитета през зимата започва още от летните месеци. Известно е, че слънчевите лъчи подпомагат синтезата на витамин D в организма. Витамин D наред с благоприятното си действие върху растежа и обмяната на костите има и имуностимулиращ ефект. Така че събирайте слънце през цялото лято. Освен това закалявайте организма по всички възможни начини – разходки, туризъм, спорт. Хранете се здравословно – избягвайте подсладените газирани напитки, хамбургерите, сладоледа. Още през есента трябва да се помисли за евентуална ваксинация против грип. Необходимо е поне един месец от поставянето на ваксината, за да се създаде противогрипен имунитет. Така че есента е най-доброто време за ваксинация. Друг вариант е използването на имуномодулатори (респивакс, бронховаксом), които повдигат имунитета в белия дроб и предпазват от инфекции на дихателната система. Те се прилагат по схема в продължение на три месеца.
Надя Илиева, Ловеч:
Може ли и как физическата активност подобрява имунитета?
Физическите упражненията помагат на имунната система не само да се бори с бактериалните и вирусните инфекции, но те намаляват шанса от развитие на сърдечносъдови заболявания, остеопороза и рак.
Наблюдавано е, че по време на физическо натоварване кръвоснабдяването на белия дроб се ускорява. Това помага за изчистване на белодробната тъкан от бактерии, като по този начин намалява вероятността от развитие на настинка, грип и въздушнокапкови инфекции. Освен това физическата активност подпомага изчистването на белите дробове от проникналите с вдишания въздух замърсители от околната среда. Това се отнася най-вече за предизвикващите рак субстанции – канцерогени.
Известно е, че по време на физическа активност е засилено потенето и отделянето на урина. Тези телесни секрети подпомагат по-бързото елиминиране на бактериите от организма.
Натрупаха се данни, показващи че физическите упражнения ускоряват циркулацията на антителата и левкоцити, отговорни за защитата на организма. По този начин имунните механизми по-бързо и по-рано разпознават болестотворните агенти.
От собствен опит всеки знае, че по време на физически упражнения се покачва телесната температура. По този начин се спира растежа на бактериите и се подпомага организма в борбата с микробите.
Мащабни проучвания показаха, че физическата активност намалява освобождаването на стресови хормони, отговорни за възникването на редица заболявания.
Физическите упражнения имат полезни ефекти върху имунната система само при умерени натоварвания. Ежедневна половинчасова разходка и умерени физически натоварвания няколко пъти седмично са напълно достатъчни. Тежки и дълготрайни упражнения като маратонско бягате или прекомерни фитнес тренировки могат да намалят количеството на циркулиращите белите кръвни клетки и да увеличат количеството на стресовите хормони.
Наблюденията показват, че хранителните добавки, приемани успоредно с физическите упражнения, не намаляват съществено риска от развитие на инфекции.
Зорина Белчева, Монтана:
Как закаляването подобрява имунитета?
Закаляването е система от мерки, целяща усъвършенстването на терморегулацията на организма. Фактори от околната среда (студ, топпина, влага) възаимодийстват с нервната система и променят производството и излъчване на топлина. Закалителните процедури въвличат почти всички вътрешните органи и системи (сърдечно-съдова, дихателна, имунна), като разширяват техните компенсаторни възможности. Нервната система укрепва, дишането става по-дълбоко, поради което кислородът се усвоява по-пълно. Сърдечната дейност се забавя, а кръвното налягане се понижава. Увеличава се способността на белите кръвни клетки да се размножават, да образуват антитела и да се борят с инфекциите. Организмът по-лесно се справя с промените в метеорологичните условия, при което се намалява риска от настинки.
Закаляването трябва да започне в най-ранна възраст и да продължава през целия живот без прекъсване. Несистемното прилагане или прекъсване на закалителните процедури води до загуба на постигнатия ефект. В процеса на закаляване постепенно се включват различни средства – топлина, студ, слънчева енергия, вода. Силата на дразнителя и продължителността на процедурата се подбират внимателно. Схемите за различните процедури трябва да се съобразяват и коригират с оглед индивидуалните особености на всеки отделен организъм (възраст, пол, тип нервна система, здравословно състояние).
София Здравкова, Перник:
При децата, освен наблягането на плодовете и зеленчуците в храната, кое е другото важно условие за здрав имунитет?
Имунитетът на детето се изгражда още в утробата чрез преминали през плацентата антитела от майката. След раждането посредством кърмата в детския организъм попадат антимикробни антитела от майката. Затова кърменето е особено важно за имунитета в най-ранната детска възраст. От третия месец след раждането трябва да започнат закалителни процедури чрез въздушни, водни и слънчеви бани. Температурата за отглеждане трябва да е 22 градуса, като се осигурява добро овлажняване на въздуха. Това е важно, защото ако носната лигавица е изсушена, тя става по-лесен вход за вируси и бактерии. Между 1-3 години трябва да започнат да се създават хигиенни навици за миене на ръце след разходка, преди хранене, след ходене в тоалетна.
Качественото и балансирано хранене е в основата на доброто здраве на детето В ежедневното меню трябва да присъстват различните групи продукти, богати на полезни микроелементи и витамини - месо, зеленчуци и плодове. Според диетолозите най-полезни за децата са родните продукти, отгледани и характерни за региона, в който те са родени. Например, френското грозде от двора, богато на витамин С, е много по-полезно от портокалите. Не забравяйте да давате на детето полезни натурални продукти, които подобряват имунната защита. Към тях спадат пчелен мед и прополис, чай от шипки и шипков мармалад, чай и сироп от бъз, чесън, ехинацея, пробиотици. Ваксинациите предпазват както отделното дете, така и способстват за създаване на групов имунитет, който не позволява разпространението на инфекцията.
Редовни ваксинации, закаляване, правилно хранене, умерена физическа активност, режим на труд и почивка поддържат имунната система здрава и силна.
Иван Иванов, Девня:
Проф. Икономова, от каква възраст нататък трябва да започнем да следим за състоянието на имунитета ни?
Имунната система на плода започва да функционира още по време на бременността. През това време тя се научава да разпознава собствените си тъкани и да не реагира на тях като към чужди. Освен това за девет месеца се формира обучена армия от имунни клетки, които могат да разпознават и унищожават всички чужди за организма клетки. До шестия месец след раждането новородените притежават антитела-бойци, придобити от майката през плацентата и кърмата. В детството имунната система не е напълно съзряла и детето боледува по-често. Ако в този период детето боледува повече от три-четири пъти годишно от тежки нагноителни инфекции, трябва да се мисли за вроден или придобит дефицит на имунната система. Изследват се показатели на клетъчния и хуморалния имунитет, които могат да изяснят имунните отклонения. Към 7-8 години имунната система се усъвършенства и детето стабилизира здравното си състояние. През пубертета в организма на тийнейджърите цари хормонална буря, която при генетично предразположени индивиди може да отключи автоимунни заболявания. При тези състояния имунната система реагира срещу собствените си тъкани и ги разрушава. Във възрастта 20-50 години имунните механизми функционират с максимален капацитет и в този период от живота здравното състояние е най-стабилно. С навлизане в петото десетилетие започва обратно развитие на органите и клетките на имунната система. Спада защитата срещу инфекции и се наблюдава зачестяване на автоимунните заболявания. Счита се, че диабетът, сърдечносъдовите и онкологичните заболявания са следствие на промяна в имунната система на възрастния индивид.
Лошото функциониране на имунната система трудно може да остане незабелязано. Хората със слаба имунна система боледуват постоянно. Други симптоми, които подсказват намаление на защитните сили са умора, болки в ставите, мускулна слабост, храносмилателни проблеми, кожни изменения, алергии. При всеки един от тези симптоми може да се обърнете към специалист и съобразно индивидуалните ви проблеми да бъдат назначени изследвания.
Димитър Пламенов, Севлиево:
В нашето напрегнато ежедневие стана нещо обикновено да обясняваме повечето заболявания със стреса. Възможно ли е стресът да причини срив на имунитета и така да отключи сериозни болести и как?
Стресът е нормална физиологична реакция, която ни помага да преодолеем възникналите проблеми и да запазим целостта на нашия организъм. Стресът може да е причинен както от физически фактори (липса на храна, вода, травма), така и от социални фактории (агресивно поведение, социална изолация, загуба на близки хора). Наблюденията показват, че социалният стрес в повечето случаи е по-вреден от физическия. Важно е да се отбележи, че острият, еднократен стрес не е така опасен, като хроничният стрес (дистрес).
По време на стрес се активират системите за оцеляване – нервна, ендокринна и имунна. За да има максимална ефективност трите системи комуникират помежду си чрез използване на химични посредници. Като основни стресови хормони се определят адреналинът, норадреналинът и кортизолът, които се произвеждат от надбъбречната жлеза. За всеки един от тези хормони има наблюдения, показващи неблагоприятното им въздействие върху клетките на имунната система. Тяхната свръхпродукция води до намалено производство на антибактериални антитела и противовъзпалителни клетки. Наскоро се установи, че стресовите хормони увреждат биологичният часовник на имунните клетки – теломерите. Това са белтъци в хромозомите, които определят продължителността на живота на клетките. Имунните клетки стареят по-бързо и понижават защитните си функции.
Как може да се преборим с негативните последици от стреса?
Всяка пълноценна почивка подобрява имунитета на човека. Не пропускайте тези моменти за лична защита на организма и здравето си.
Приятните емоции подпомагат работата на целия организъм. Разходете се, съберете с приятели, отидете на кино, почетете интересна книга, отделите внимание на хобито си.
Заемете се със закаляващи процедури, спортувайте, активизирайте сексуалните си отношения.
Нека в диетата ви присъстват повече плодове и зеленчуци, избягвайте алкохола и цигарите.
И не на последно място приемайте лекарства, повишаващи имунитета. Нека това да са продукти от природен произход – билки, пчелни продукти, пробиотици.
Стефан Стефанов, София:
При кои състояния се налага изследване на имунната функция?
Основните групи заболявания, при които се налага изследване на имунната система са:
Имунни дефицити. Те биват вродени (поради генетични дефекти засягащи имунните структури) и придобити (поради отслабване на имунната система от тежки хронични инфекции, СПИН, рак, химио- и лъчелечение, тежки изгаряния).
Алергични заболявания. При тях имунната система реагира бурно с вещества, които нормално не предизвикват имунна реакция. Тук се включват алергични реакции по лигавиците (алергичен ринит, конюнктивит), кожата (алергичен дерматит), белия дроб (бронхиална астма), стомащночревен тракт (хранителни алергии).
Автоимунни заболявания. При тези заболявания имунната система започва да реагира със собствените си тъкани, като ги уврежда и разрушава. Автоимунните заболявания биват системни, когато автоимунния процес обхваща целия организъм (лупус, ревматоиден артрит, васкулити) и орган/тъкан специфични, когато пораженията са в отделен орган (нервна система, щитовидна жлеза, панкреас, бъбреци, кръвни клетки, кожа).
Инфекциозни заболявания. Тяхната причина са бактерии, вируси, гъбички, паразити. Към всеки микробен причинител здравата имунната система изработва специфични клетки и антитела. При нарушения в имунитета страда антибактериалният, антивирусният, антигъбичният, антипаразитният имунитет.
Трансплантация. Тук се включват кръвопреливането, тъканната и органна трансплантация. В тези случаи е много важно предварително да се имунотипизират дарителят и приемателят, за да се избегне имунологичен конфликт, водещ до отхвърляне на присадката.
Имунология на размножаването. Тук спадат имунните нарушения, свързани с
бременността, безплодието и спонтанните аборти, както и с вродените инфекции при новородените.
Имунотерапия. Това е област, свързана с разработването на ваксини и създаване на напрегнат имунитет срещу редица инфекциозни заболявания. Чрез методите на имунотерапията се постига намаляване на алергичните реакции (десенсибилизация) и успешно повлияване на алергичните състояния. Имуносупресивна терапия се прилага при пациенти с автоимунни заболявания и при злокачествени заболявания на кръвта. Целта е да се намали агресията на имунната система към собствените тъкани. Имуностимулатори и имуномодулатори се използват за подобряване работата на имунната система и възстановяване на здравното състояние на пациента. При различните видове имунотерапия се проследяват различни показатели на имунната функция.
Панайот Вълчанов, Асеновград:
Проф. Икономова, кои са най-съвременните начини за проверяване на имунитета?
Елементите на имунната система, които се изследват с лабораторни техники, са антигените, антителата, бели кръвни клетки (лимфоцити, моноцити, гранулоцити), цитокини (клетъчни хормони) и адхезионни молекули. Какви методи ще приложим и кои показатели ще изследваме зависи от конкретното имунно разстройство. Ако отклоненията са в хуморалния имунитет ще изследваме имуноглобулини, фракции на комплемента, автоантитела. Ако е засегнат клетъчният имунитет изследваме различни класове лимфоцити, моноцити, гранулоцити. Освен количествено тези съставки се изследват и качествено, тъй като даден тип клетка може да е в нормално количество, но да е с намалена или увеличена функция. Най-разпространените имунологични тестове се основават на реакцията антиген-антитяло (аглутинация, преципитация, автоматизирани високопроизводителни имуноанализи). В имунологията се използват и различни типове цитохимични и хистохимични микроскопски методи. Предразположението към развитие на дадено имунно отклонение се изследва чрез генетични методи. Флоуцитометричните анализи диференцират различните подгрупи бели кръвни клетки - Т лимфоцити, В лимфоцити, NK клетки. Чрез тях може да се определят функциите на различните имунни клетки и отделяните от тях цитокини.
Изследванията в имунологията могат да се определят като основни, разширени и специализирани. В зависимост от конкретните заболявания на всеки отделен пациент се назначават и различните видове изследвания.
Елена Базева:
Проф. Икономова, може ли да обясните има ли връзка между авитаминоза и имунитет и каква е тя?
За да може имунната система да функционира нормално, тя се нуждае от строителен материал под формата белтъчини. Белтъците са необходими за изграждането на имунните клетки и антителата. Енергията за строежа се осигурява от въглехидрати и мазнини, а витамините и минералите са биокатализаторите на строителния процес. Те влизат в състава на почти всички ензими, осигуряващи нормалната обмяна на имунните клетки. Витамините от група С и Е са мощни антиоксиданти, които предпазват клетките от вредното действие на активните кислородни радикали. Витамин А повишава защитната функция на лигавицата и кожата, и предпазва от инфекции на дихателните пътища и храносмилателния тракт. Витамините от група В участват в образуването на нови клетки и антитела, като подобряват възможностите на имунните клетки да обезвреждат бактериите. Витамин D се образува под действие на слънчевата светлина в кожата и освен в изграждането на костите участва активно в имунната защита.
Тъй като повечето витамини не се складират като запас в организма е необходимо ежедневното им постъпване чрез храната. Учените са изчислили каква е необходимата ежедневна доза за всеки витамин поотделно.
витамин А е 1мг или 3300 МЕ,
витамин Е – 20-30 мг или МЕ,
витамин В5 – 5 мг,
витамин В6 – 2 мг,
фолиева киселина – 0,2 мг (при бременните - 0,4 мг),
витамин В12 – 2 мкг (при бременните – 3 мкг),
витамин С – 70-100 мг.
Както намаленото, така и повишеното ниво на витамините оказва неблагоприятно въздействие върху организма. Приемът на витамини трябва да е съобразен както с физиологичното състояние (усилен растеж в пубертета, бременност, напреднала възраст), така и със съпътстващи заболявания (бъбречни, сърдечносъдови, онкологични).
Трифон Савов, Враца:
Напоследък много се говори, че с имунотерапията може да се излекува едно или друго заболяване. Възможно ли е това и за кои заболявания става въпрос?
Пак в тази връзка: четох във вашия сайт, че с имунотерапия може да се излекува Ебола? Приемате ли го?
Имунологичното лечение на дадено заболяване включва два подхода. Първият подход е създаване на активен имунитет. Прилага се ваксина, която съдържа обезвредени микроорганизми, към които организма сам образува антитела. Сформираните антитела потискат и унищожават микроба. Процесът на образуване на антитела отнема близо месец от прилагането на ваксината. Вторият подход е създаване на пасивен имунитет. При опасност от заболяване се използват лабораторно синтезирани антитела, които могат да се борят с инфекцията.
ZMapp е експериментално лекарство, съдържащо три моноклонални антитела, неутрализиращи вируса на Ебола. Препаратът е тестван за първи път върху хора през 2014 при възникване епидемията от Ебола в Западна Африка. Лекарството не е подложено на рандомизирани и контролирани проучвания, с които да се определи дали препаратът наистина има ефект. Освен това няма наблюдения дали медикаментът няма вредни странични ефекти, поради което препаратът не може да се пусне свободно на пазара. Тъй като лекарството е приложено за първи път върху европейци, заразени с вируса на Ебола, се повдигна въпроса защо лекарството не е приложено първо в Африка, където са огнищата на зараза. Назря конфликт на расова основа. Наложи се президентът Обама да даде обяснение. Той заяви, че няма яснота дали препаратът е ефективен и безвреден и в този случай науката трябва да си каже последната дума.
Коментари: