Хроничната венозна болест (ХВБ) е прогресиращо и необратимо заболяване, което може да доведе до усложнения като венозни язви, тромбоза и значително влошаване на качеството на живот. Затова е важно да се търси специализирана помощ навреме, като венотоничната терапия играе ключова роля в контрола и лечението на болестта.

Активният начин на живот, поддържането на нормално тегло, приемът на венотонични медикаменти и редовните прегледи могат значително да забавят развитието на заболяването и да облекчат симптомите.

Сред основните рискови фактори за развитие на ХВБ са генетична предразположеност, наднормено тегло, бременност, заседнал начин на живот, както и хормонални промени при жените. Ранните симптоми включват: тежест в краката, болка, подуване, мравучкане и нощни схващания – особено изразени през летните месеци.

Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули. Следователно когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато стоим продължително време, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. В дългосрочен план повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които се грижат кръвта да се движи само към сърцето, вече не работят правилно. Вследствие на увреждане на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените. В този стадий все още не се забелязват трайно разширени венозни съдове, поради което рядко се обръща внимание на ранните симптоми като: лесна уморяемост; тежест; болка; зачервяване; чувство на затопляне; мравучкане; схващане през нощта; подути глезени в края на деня.