Всеки път, посягайки към хапчето, се замисляме: правилно ли правим всичко? Дали трябва да го пием сутрин или ще е по-добре вечерта? Как да го съчетаем с храната - на гладен стомах, по време на ядене или след него?
И ако тези правила не са указани в листовката, и ако нашият лекар не ни е предписал лекарството заедно с препоръките – остава да решаваме сами.
Тогава в повечето случаи избираме компромисния вариант – поне да пощадим стомаха!
Колкото и да е странно, но няма ясен отговор на всички тези въпроси. 
Защото има случаи, когато това често остава тайна и за самия производител на лекарството! Как така? Ами някои от фармацевтичните компании не винаги правят такива изпитания.
Те проучват безопасността и ефективността, но „нюанси” като времето и начина на прием остават неуточнени.
Има ли спешни ситуации с пациенти, приемали такива таблетки по собствено усмотрение?
На пациент, който приемал статини за понижение на холестерола например, е пострадал черния дроб. При разследване било установено, че той винаги е пиел лекарството със сок от грейпфрут. А после открили, че този сок предизвиква предозировка на статините и, между другото, и на много други лекарства.
Сега всички нови лекарства в някои страни се предписват с изискването непременно да се проверява съвместимостта с този сок. 
А за вас е най-добре да забравите за грейпфрута при пиенето на каквито и да е лекарства. 
И да запомните, че черният дроб може да се разруши и при съчетанието на парацетамол с алкохол.
 
Въпросът дали да пием лекарствата сутрин или вечер стои най-напред при сърдечно болните.

Както наскоро доказаха учените от института Кохрейн колаборейшън, препаратите срещу хипертония най-добре влияят на кръвното, ако ги приемате вечер преди лягане. По същия начин сърдечно болните трябва да пият и аспирина – вероятността от поява на тромби е най-голяма през нощта.
За повечето други лекарства това не е толкова важно. Когато се налага обаче да се лекувате с няколко препарата наведнъж (единият назначен от терапевта, другите – от невролога, третите – от ...), рискът от странични ефекти нараства рязко. Затова трябва непременно да направите проверка за съвместимостта на всички предписани ви лекарства. Сред тях не трябва да има средства не само с едни и същи активни съставки (приемането на които заедно удвоява дозата), но и с еднакъв механизъм на действие. 
За да определите това, прочетете инструкциите – там трябва да е отбелязано към която група спада съответното лекарство – два препарата от една и съща група не трябва да има. Типичен пример: кардиологът ви е предписал аспирин, а ремватологът – ибупрофен за ставите. И двете лекарства обаче принадлежат към една и съща група – т.н....., и ибупрофнът ще намали защитния ефект на аспирина. 
Задължително проучете и раздела, който обикновено се нарича „лекарствено взаимодействие”. Там обикновено указват как някои препарати влияят на други. Твърди е възможно заради недоглеждане някои лекари да са ви предписали такива „враждуващи” лекарства.  

Какво трябва да знаете преди приема на лекарства!

Ако в листовката няма ясна информация за начина на приемане на лекарството, то по-добре е да спазвате следните правила:
Най-добре е да пиете лекарството час и половина-два преди ядене или също толкова време след хранене. Ако препаратът е вреден за стомаха или червата, тогава времето на прием се посочва в инструкциите. 
Пийте лекарствата с вода и в никакъв случай с кафе или сок (особено от грейпфрут). 
Внимавайте с витамините от група В. Те могат да стимулират ферменти, разрушаващи лекарството. 
Ако нямате възможност да разредите приема на лекарствата и храната, знайте че най-вредни от всичко за лекарствата (освен сокът от грейпфрут) са млечните и мазни храни, богати на калий, сирената (особено престоялите и с плесен), соленото, маринатите, шоколада, белтъчната храна, които обикновено увеличават  абсорбирането на лекарството и то започва да действа по-бързо и по-силно, но за по-кратко време.

Най-непредсказуемите лекарства

Бъдете особено внимателни при пиенето на антибиотици, при много от противоалергичните и противогъбичните средства, сънотворните препарати (особено оксазепам и диазепам), антидепресантите (и най-вече трицикличните и тези от групата на инхибиторите МАО), парацетамолът, статините (смъкващи холестерола), цитетидинът (приеман при язва) омепразолът и други т.н. инхибитори на протонна помпа (смъкващи киселинността при язва), циклоспоринът (предписван при трансплантации, ревматоиден артрит и други системни заболявания), цизапридът (при слабост на стомаха и рефлюкс-езофагит), вафринът(за препятстване на тромби).