„Здравейте! Казвам се Димитрина Динева и съм от Айтос.

Искам да споделя как една рутинна диагноза на хидроцефалия постави мен и съпругът ми пред едногодишни изпитания и лутане от болница на болница. Все известни специалисти, с дългогодишна практика и авторитет в три големи лечебни заведения в столицата ни предлагаха прием и после се оказваше, че това е само начало на шантаж и изнудване. В първата, в която ни препратиха след изследване в Александровска болница, трябваше да заплатим на ръка солидна сума, за да се извърши операция по поставяне на шънт. Когато пристигнахме за планираната операция обаче, отказаха приема под предлог, че тестът, който ми направиха като придружаваща, е положителен. Тестът бе направен примитивно, с вземане на кръв от пръста, а „документът“, който получих, беше една обикновена бележка с написан на ръка резултат. Това изтъкнаха като причина, че няма да ни приемат с такъв тест.

Преди да се върнем обратно в Айтос, продължихме към Бургас, където си направих PCR тест и той се оказа отрицателен!

Състоянието на съпруга ми се влошаваше, тревогата ни съответно също. Потърсихме втора софийска болница, там отношението беше още по отчайващо – нямало как да ме приемат като придружаваща. А аз не мога да оставя съпруга си сам – той дори не беше в състояние да приема в график поддържащите го лекарства, да оставим, че беше напълно дезориентиран и в стресово състояние.

Прибрахме се отново в Айтос и продължихме лутането по интернет. Тогава близък ни насочи към трети специалист в столицата – в друга престижна университетска болница. Приеха ни веднага, аз останах при съпруга си да му помагам, като за целта трябваше да спя нощем на пода до него почти нелегално! След интервенцията последва втора със смяна на шънта и уверения, че този път нещата са успешни. Прибрахме се в Айтос с надеждата, че до контролния преглед той вече ще е по-добре. Но не дочакахме контролния преглед, защото състоянието на съпруга ми не се подобряваше и затова отново по спешност ни извикаха на преглед. На прегледа се оказа, че трябва да остане в болницата за ново лечение.

И така четири пъти пътуване до същата болница в София, а резултат – никакъв.

Разказвам всичко толкова обстоятелствено, защото спасителният финал дойде едва осем месеца след това и то съвсем случайно. В интернет открихме името на доц. Димитър Харитонов, неврохирург в болница „Сърце и мозък“ в Плевен. Малко е да кажа колко съм благодарна на съдбата, че ми посочи този човек!

Отидохме на преглед при доц. Харитонов, който веднага ни назначи прием в плевенската болница. Междувременно новите изследвания показаха, че след четирите приема в последната софийска болница нищо в състоянието на съпруга ми не се е променило към по-добро! Представяте ли си – четири пъти ние пътуваме отчаяни и се доверяваме обещаващия ни специалист в софийската университетска болница!

В плевенската болница „Сърце и мозък“ ни посрещнаха още на входа, взеха багажите ни, помогнаха ни да се настаним. Като придружаваща аз също имах легло до съпруга си и можех да му бъда в помощ през цялото време. А отношението на целия персонал – от санитарите, сестрите до лекарите, беше затрогващо!

След успешната операция идваха постоянно – извън задължителните визитации, да питат как сме, как е състоянието на съпруга ми. Правеха го искрено и съвсем не по задължение, а от човещина. Чак до изписването му.

Вече сме си у дома. А аз седнах да опиша нашата история с желанието да бъда полезна на други „провинциалисти“ като мен, които се предоверяват на препоръките за някои светила, дали Хипократова клетва, които работят на гърба на славата си. И често се случва да осребряват свършеното от тях си с неверни резултати.

Мили хора, София не е панацеята! В България има и други прекрасни медицински специалисти, които работят в престижни болници. Но ние все още първо обръщаме поглед към столицата.

Малко е да благодаря на сърцатите професионалисти от университетската болница в Плевен.

Дано болница „Сърце и мозък“ остане адресът на надеждата, където ще продължат да помагат и на други като нас! Защото там специалистите лекуват не само с мозък, но и от сърце! Без значение кой си и откъде идваш!“