Нов вид антибактериални препарати на основата на минерали от природата разработват американски учени от Университета в Аризона.
Проблемите, свързани с широкото приемане на антибиотици, стават все повече. Един от тях е привикването и устойчивостта на бактериите към лекарствените средства. Отдавна е назряла необходимостта от откриване на нови средства за борба с инфекциите, категорични са по въпроса учените.
Сътрудници на лабораторията под ръководството на микробиолога Шели Хайдъл от Института по биодизайн в Аризонския университет решили да предприемат принципно нов подход в борбата със заболяванията. Те предложили в качеството на антибиотици да се използват минерали, получавани от...хума!
В медицината хумата се използва отдавна, но антибактериалното й действие никога не е било изучавано научно. Хайдъл и екипът й проверили действието на повече от петдесет разновидности от сместта, съдържащи водоразтворими минерали. В резултат били разкрити две вещества, притежаващи антибактериално действие към микроорганизмите, като чревната пръчица, златистият стафилокок и синегнойната пръчица.
За да обяснят това свойство, учените изследвали структурата на тези минерали. Оказало се, че повърхостта им има отрицателен електрически заряд и привлича положително заредените частици желязо, мед, сребро и други метали. В процепите между слоевете на кристалното вещество се съдържа вода, в резултат на което  строежът на тези минерали прилича на сандвич.
За да провери свойството на глината да привлича многовалентни йони и най-вече йони на металите, бил проведен опит за проверка на антибактериалната активност. Той бил направен с участието на специални съединения – хелати (молекули, свързващи йоните на метала). Оказало се, че присъединяването на хелатите понижавало или напълно премахвало антибактериалните свойсва на хумата.
Със следващия експеримент изследователите открили, че в образците с антибактериални свойства, съдържанието на йони в металите било повече, отколкото в образците, които не притежават такива свойства. Освен това, те зависили от киселинността на образците – колкото по-голяма е тя, толкова по-силно се проявявали антибактериалните свойства.
Мнението на другите специалисти относно перспективите на това изследване не е така оптимистично. Те отбелязват, че при приема на новите средства голямо значение има киселинността, която трябва да е неутрална. Освен това, съставът, който ще притежава най-голяма антибактериална активност, засега е неизвестен.
В следващите си изследвания учените смятат да осветлят всички тези въпроси.