Медицината на съня е сравнително млада дисциплина. Като такава започва да се развива през 30-те години на миналия век. Това се дължи на прогресивното развитие на технологиите, което позволява по-обективен подход към изследването на съня, далеч от първите философски концепции.

Връзката между съня и здравето е осъзната още в древността. В римските храмове, построени в чест на бога Ескулап, са открити първите познати „стаи за терапия на съня”. Дихателните нарушения по време на сън са патологии, които са обект на растящ интерес в медицината.

Сънната апнеа е нарушението, което е най-разпространено в популацията. То се характеризира с повтарящи се паузи в дишането в резултат на частична (хипопнеа) или пълна (апнеа) обструкция на горните дихателни пътища. Тя е най-тежкото от обструктивните нарушения по време на сън. Останалите две са синдромът на увеличаващата се резистентност на горните дихателни пътища и чистото хъркане.

Много изследвания в последните години показват, че респираторните смущения по време на сън в съвременното общество са висок процент – около 25% (25 % при мъжете и 11% при жените). Около 45 % от възрастните хъркат от време на време, а 25 % хъркат постоянно. Това заболяване създава проблеми в 2 аспекта – социален ( непоносимост между партньорите) и по-сериозния – клинични последици, свързани с повишена заболеваемост.

Патогенните механизми на хъркането са комплексни. Факторите, които намаляват проходимостта на дихателните пътища, са няколко.

  1. 1.   Важността на дишането през носа. Устното дишане е най-честата причина за хъркането. То може да се дължи на запушване на носните ходове, девиация на назалния септум, хипертрофия на лигавицата на носа, аденоидни вегетации, хипотония на мекото небце, хипертрофия на увулата, хронични ларингити.
  2. 2.   Затлъстяването е най-важният фактор при нарушенията на дишането по време на сън. Свръхтеглото директно рефлектира върху проходимостта на горните дихателни пътища.
  3. 3.   Ортостатични фактори. Спането по гръб, без движения настрани, повишава вероятността за хъркане поради преместването на долната челюст назад.
  4. 4.   Прием на алкохол и седативи преди сън. Имат подтискащо действие върху респираторния център в мозъка.
  5. 5.   Пол. При мъжете хъркането се среща по-често, отколкото при жените. Причината за това все още не е изяснена, но се предполага, че се дължи на половите хормони и антропометрични фактори. Все още няма и достатъчно изследвания по този въпрос.
  6. 6.   Възраст. Всички изследвания показват увеличаване на процента на хъркащите с напредване на възрастта.

При децата също наблюдаваме сънна апнеа. Изследване в Испания показва, че 12% от децата хъркат. Половината от тях имат нощно напикаване по време на сън. Също така 3 пъти е увеличен рискът от нарушения, свързани с хиперактивност. Децата, които хъркат, може да загубят над 11 пункта от коефициента си на интелигентност, което оказва влияние на концентрацията им и създава поведенчески проблеми.

Ролята на денталния лекар при диагностиката и лечението на сънната апнеа се увеличава в последните години. Той може да идентифицира симптомите, да обясни рисковите фактори, да предложи терапевтични алтернативи.

Изследването включва анамнеза, интраорален статус, а при необходимост пациентът се насочва към специалист по медицина на съня за полисомнография.

При снемане на анамнезата търсим следните симптоми:

  Нощни симптоми:

                           -   Хъркане, интензивно хъркане, с различна честота и шум;

-          Апнеа, забелязана от партньора;

-          Паузи в дишането;

-          Чувство за задавяне;

-          Нощно изпотяване;

-          Недоспиване;

-          Неспокоен сън;

-          Прекомерни движения на тялото по време на сън;

-          Често уриниране през нощта;

-          Безсъние;

-          Сухота в гърлото;

-          Студени крайници;

-          Нощни кошмари.

Дневни симптоми:

                           -   Сънливост през деня;

-          Трудна концентрация и загуба на памет;

-          Хронична умора, без други обективни причини;

-          Промени в поведението, раздразнителност,промени в настроението;

-          Депресия;

-          Сутрешно главоболие;

-          Апатия;

-          Еректилни дисфункции, загуба на сексуално желание;

-          Затруднения при извършване на ежедневните задължения;

-          Мускулни болки;

-          Умствено объркване при събуждане;

-          Разсеяност;

При обективното изследване на пациентите наблюдаваме за :

-          Затлъстяване. Това е най-разпространената причина за сънната апнеа. Изследва се Индексът на телесната маса (BMI);

-          Оценка на лицевите съотношения. Специално внимание обръщаме на пациенти с ретрогнатия, къса шия, обиколка на шията над 40 см.;

-          Интраорален оглед. Наблюдаваме за големина на езика, големина на тонзилите, мекото небце и увулата.

Лечението на сънната апнеа е комплексно. Пълно излекуване се получава единствено с хирургични методи, които подпомагат подобряването на проходимостта на горните дихателни пъттища. При тежките случаи се използва апарат за подаване на сгъстен въздух, който се използва по време на сън. При всички случаи обаче лечението може да бъде комбинирано с интраорален апарат, който да държи долната челюст в предно положение по време на сън.

Има различни видове апарати, които могата да бъдат прилагани с цел намаляване на хъркането. Повечето от тях са големи и неудобни, тъй като пречат на страничните движения на долната челюст и изпълват изцяло устната кухина.

Ние прилагаме апаратът OrthoApnea®. Tой се състои от две назъбни шини, изработени от комбинирана мека с твърда пластмаса. Двете шини са свързани с титанов винт.(фиг. 1). Устройството на винта позволява странични движения на долната челюст. (фиг.3). Пациентът може да говори с апарата (да размени няколко думи с партньора преди сън) и да поема течности. Винтът се активира веднъж седмично със специално устройство. (фиг. 2). Долната челюст постепенно се премества напред, докато пациентът спре да хърка нощно време.

Лечението на сънната апнеа е комплексно. Необходимо е пациентите да бъдат информирани за последиците от това заболяване (повишен риск от инциденти при шофиране и работа с машини, кардиологични проблеми, риск от повишаване на кръвното налягане). Лекарят по дентална медицина играе съществена роля при диагностицирането и лечението на проблема. Изследванията показват, че при 93 % от пациентите апаратът OrthoApnea® има висока ефективност. Той е лесен за изработване и употреба, удобен и  комфортен. ( фиг.4).