Първото успешно приложение на експериментална оптогенетична терапия - техника, която съчетава възможностите за излагане на светлина и генетична модификация за промяна на активността на невроните - беше разказано в списание Nature Medicine от голяма международна група специалисти.

Въпросният 58-годишен пациент на 18-годишна възраст напълно загубил зрението си поради дегенерация на пигмента на ретината (ретинит пигментоза), наследствено заболяване, при което светлочувствителните клетки (фоторецептори) на ретината (пръчки и конуси) постепенно се унищожават.

За да се опитат поне частично да възстановят зрението на пациента, учените въвели гени, кодиращи светлочувствителен протеин в аденовирус, който след това се инжектира в стъкловидното тяло на едно от очите. Протеинът, наречен ChrimsonR, е модифицирана версия на естествено срещащ се светлочувствителен протеин, който се използва от едноклетъчни водорасли за възприемане на слънчевата светлина и движение към нея.

Учените са генетично проектирали оригиналния протеин, така че той реагира особено остро на червените, оранжевите и жълтите нюанси на светлината. Целта била да се използва ChrimsonR, инжектиран в ретината, за да се придадат ганглиозните му клетки (нервни клетки, които предават визуална информация на мозъка) с фоторецепторни свойства, т.е. нефункциониращи пръчки и конуси.

Пет месеца по-късно, когато ретината се адаптирала към генетичните промени, на пациента дали специални очила, предназначени да стимулират ретината и да активират ChrimsonR в нейните ганглиозни клетки. Очилата проектирали визуални изображения на обекти от околния свят върху ретината, измествайки цвета им към жълто-оранжев.