Бягането е най-естественият вид физическа активност за човека, появила се заедно с първите Хомо сапиенс.
Древните хора били принудени да бягат, за да оцелеят. За да догонят дивеча по време на лов или да си плюят на петите, спасявайки се от хищниците, нашите предци „включвали” на висока скорост.
Днес храната сама идва в ръцете ни от лавиците в магазина, а въпросът за безопасността се решава с помощта на блиндирани врати, сигнализации и системи за наблюдение. Но хората продължават да бягат...
Бягането се превърна в най-популярния фитнес. То обаче е забулено с редица митове и стереотипи. Като правило някои от тези „народни мъдрости” не само спестяват истината, но и изцяло й противоречат.
Да се опитаме да я разкрием.

Мит: Човешкото сърце е генетично програмирано за определен брой съкращения. По време на бягането пулсът се учестява, затова бегачът краде от самият себе си драгоценни минути живот.
Факт: Генетиката предопределя до голяма степен работата на сърцето. Решаваща роля обаче играе начинът на живот на човека.
Дори и най-положителните генетични предпоставки може с лекота да бъдат заличени от неправилното хранене, вредните навици и недоспиването. И, напротив, крехкото здраве укрепва при съблюдаването на редица условия, в това число и при поддържане на необходимото ниво на физическа активност.
Бягането прави сърдечния мускул по-силен и издръжлив, а също понижава риска от поява на онкологични и нервни заболявания. Освен това бягането е отличен антидепресант, който стимулира изработването на ендорфини – хормоните на радостта. Настроението се подобрява, повишават се работоспособността и устойчивостта към психологически натоварвания.
Желаещите да отслабнат пък могат да се захванат с оздравително бягане. Бягането е и твърде енергоизразходващ вид фитнес, който позволява да се изгарят средно до 500 килокалории в час. То нормализира липидния и въглехидратен обмен и за известно време потиска чувството за глад, което е особено важно за тези, които съчетават тренировките с диета.
Затова със сигурност може да се каже, че бягането е полезно за всеки. Изключение правят сърдечно болните и хипертониците; хората със крехки стави също се намират в рисковата група. Ако пък ви болят коленете или долната част на гърба, не бързайте да излизате на джогинг, а първо се консултирайте с лекар.

Мит: Бягането е най-полезно сутрин.
Факт: Само ако бягате към инфаркт, а не от него.
Митът за ползата от сутрешни натоварвания се е появил със зараждането на увлечението по оздравителното бягане. Смятало се е, че резкият преход от пълен покой към активна дейност помага да се събудим и дава заряд от бодрост за целия ден. По-късни изследвания обаче показали, че значителните натоварвания в първата половина на деня са пряк пък към инфаркт на миокарда!
Преходът от хоризонтално към вертикално положение на тялото трябва да бъде плавен, затова тренировките е по-добре да бъдат пренесени през втората част на деня или дори вечерта. Освен това бягането на свеж въздух след работния ден е прекрасен начин да се отърсите от нервното напрежение и натрапчивите мисли.

Мит: Бягането трябва да става на празен стомах.
Факт: Физическото натоварване е преди всичко усилено разходване на енергия, изискващо презареждане на организма.
Автомобилът с празен резервоар няма да помръдне от мястото. Човекът в този смисъл много прилича на машината: не е ли „заредил” с адекватна порция „гориво”, няма да може да тренира с пълна сила. Както показват изследванията на австралийски учени, гладните спортисти завършват тренировки примерно с 15 минути по-рано от своите „подкрепили се” събратя. Изводът се налага сам: позволете си малка закуска половин час преди тренировката. Целта ви е да усещате лекота, а не слабост.

Мит: Не бива да пиете по време и веднага след тренировката.
Факт: Ако много ви се иска, може да го правите.
Човешкото тяло се състои от около 70% вода в зависимост от възрастта. А бягащият се поти активно, тоест губи течности, особено ако бяга в горещо и слънчево време. Жаждата е не просто прищявка на капризния организъм, но и важна негова потребност. Водата е нужна за поддържане на стабилна телесна температура, за смазка на ставите и съхранение еластичността на съединителната тъкан. Най-добре е да пиете чиста (не газирана или минерализирана) вода и в топло, и в студено време.

Мит: За да отслабнете, трябва да бягате бавно и продължително.
Факт: Скоростните и силови натоварвания развиват способността на организма да изразходва кислород и да изгаря повече калории.
За да отслабнете – бавните и продължителни кросове трябва да се редуват с форт-лег, тоест бяг с ускорение. Полезни са също плиометричните упражнения, придаващи на краката способност да изпълняват „взривни” усилия.