Страховете на хората в големите градове са много по-изострени, сочи статистика на руския Левада център за социологични изследвания. Хората се боят от тълпите, от откритите или затворени пространства, от терористични актове, от високите етажи, от бедствия и катастрофи. Някои се страхуват да погледнат от високо, други се страхуват да стъпят на безлюдния ескалатор, трети просто изпадат в паника да не ги блъсне кола както си вървят.

Специалистите смятат, че напрегнатият ритъм на живот в големия град провокира постоянен психологически дискомфорт, който с времето се превръща във фобия.

Страхът е необходим и полезен емоционален процес, но когато парализира и сковава, защитната реакция се превръща в болест. Дори и ако човек осъзнава , че страхът му е необоснован, той не може сам да се справи с него.

Примерно 50-60% от хората поне веднъж са изпитвали кратковременни фобийни реакции. И това е нормално, така човек се адаптира по-добре към градския живот. Много хора обаче с години живеят със своите страхове и не се обръщат за помощ.

Здравето. То е най-слабото звено.

Опасенията за собственото здраве са една от най-разпространените фобии в големия град, смята професорът психиатър Юрй Джангилдин. Да вземем например ситуацията с грипния вирус – ако в един момент медицинските маски се окажат дефицит или хапчетата, които сте свикнали да имате в аптечката за всеки случай свършат, това се превръща в плашещ симптом.

Фобиите зависят от много причини – това може да е особеност на характера от ранно детство, като повишената тревожност например. А може и да е някоя външна ситуация. Все пак инстинктът за оцеляване и за самосъхранение е основен инстинкт. Затова и всичко, което заплашва живота ни, може да предизвика страх. Най-вече страхът от различни заболявания, които от човешка гледна точна представляват опасност и заплаха за живота, обяснява Юрий Джангилдин.

Страх може да развият абсолютно незабелязано и напълно трезвомислещи хора. Наоколо има инфекция, може да се заразим от нещо, а продължителният инкубационен период не ни позволява да усетим заразата и навреме да направим пълен преглед при лекаря. Такива невинни разсъждения могат напълно да се превърнат в страх да излизаме на улицата – там гъмжи от микроби!

Такива хора често търсят лекар, за да се изследват, а после се съмняват и в резултатите. Като правило те излизат на улицата само, когато са уверени, че е безопасно, коментира руският професор.

Кой се страхува?

В рисковата група, колкото и да е странно, са бизнесмените, мениджърите и хора с професии, свързани с голяма отговорност. Работата на педал провокира стрес, мозъкът не успява да се справи с излишъкът от информация, с която всекидневно го затрупват отвсякъде.

Не бива да мислим, че фобията е симптом само на слабохарактерните и впечатлителни хора. Напротив – с фобии често се сблъскват силните личности.

Главното обаче е да не допускаме кратковременната реакция да се превърне в хронична. Ако тя продължи във времето, все по-сложно ще става да се помогне на човека, защото в такъв случай пациентът започва да се защитава, като просто избягва проблемите, обяснява психиатърът.

Всички специалисти са единодушни, че незабелязано прокрадващият се несъзнателен страх все още не е фобия. Важното е навреме да бъде разпознат и да се опитаме да направим нещо за преодоляването му.

Как да преодолеем страха?

Колко може да продължи краткотрайната фобийна реакция, която обикновено не изисква посещение на лекар, не се заемат да кажат дори и специалистите. Всичко е много субективно. При някой тягостното състояние примерно след пътно произшествие, продължава месец-два, а при други страхът от транспортни средства може да се запази за месеци и години.

Фобията е разновидност на неврозата.

Не бива всички страхове да включваме към фобиите. Те заемат особено място в голямата група на неврозите, където влизат неврози на обсесивно-компулсивно разстройство, страхови неврози, ипохондрични неврози и т.н.

Да определите сами какво ви измъчва, не е толкова сложно. Невротикът може да се бои да не би да се простуди, да падне на улицата или да стане жертва на терористичен акт. Така тревогите през целия ден могат да се променят в зависимост от ситуацията. За повечето невротични състояния са характерни страховете, имащи някакви основания – страхът да попаднем под влака обикновено ни застига на гарата, а уплахата от терористичен акт – на стадиона или в голямата концертна зала. И това е логично.

Фобията обаче изключва всякаква логика и ни принуждава да се страхуваме от нещо, независещо от ситуацията. Така например страхът от микроби може да ни преследва както в метрото, така и в стерилния болничен кабинет.

Тактиката на лечение звучи като „клин - клин избива“. При медикаментозно лечение лекарят постепенно приучава пациента да се бори със страха, като първо включва въображението – под формата на психотерапия и дори хипноза, а после – и наяве, плавно изключвайки плашещите ситуации. Фобиите могат да са достатъчно странни, но това не ги прави по-малко мъчителни. Затова не ги пренебрегвайте, а застанете срещу тях навреме.