Лекарства, пуснати на пазара преди повече от половин век, съхраняват лечебните си свойства и не нанасят вреда, доказаха неотдавна американски учени. Въпреки това, рядко са фармацевтичните компании, които биха указали на опаковката срок за съхраняване повече от пет години.

Налице е стремежът за повишаване на продажбите за сметка на необоснованото рециклиране на остарели лекарства.

Учени от Калифорнийската служба по борба с отравянията заедно с колеги от местния университет провели изследване, с което доказали, че 14 лекарствени препарата, пуснати на пазара през 60-те години на миналия век, и до днес са съхранили ефективността си и не са придобили свойства, които могат да се отразят отрицателно на пациентите.

На пръв поглед новината шокира. Нали обикновено на опаковката на таблетките и ампулите се указва срокът на съхранение, който е максимум пет години, след което според строгите правила на фармацевтичната наука лекарствата трябва да се изхвърлят.

На лекарите обаче е известно отдавна, че въпросната практика далеч не винаги е обоснована. Доказателство е не много радостният опит от постсоциалистическите години в края на миналия век, когато просрочените лекарства от напредналите страни често се изпращаха като хуманитарна помощ в „закъсалите“ за медикаменти болници на източноевропейските страни, припомнят американските експерти.

Докторите все пак са предпазливи към просрочените антибиотици, тъй като тяхната ефективност с времето може да намалее, а склонността към предизвикване на алергични реакции или микробна устойчивост, уви, се съхранява.

Макар че за всеки отделен препарат да са необходими изследвания в тази посока, съдейки по всичко, производителите така и не го правят. И защо ли? За тях е много по-изгодно да убедят потребителите да купуват колкото може повече нови препарати.

По установената практика в аптеките, закупените препарати не се връщат, въпреки че е много вероятно да са съхранявани по домовете в неподходящи условия! Затова съдържащото се в домашните аптечки се изсипва право в кошчето за смет, за да освободи мястото си за новите покупки от аптеката.

Справедливо е да се отбележи, че част от отговорността за създадената ситуация носят и преките потребители, които предпочитат винаги прогресивното и ефективното лекарство. Въпреки че гарантираният ефект от което и да е лекарство настъпва не винаги. Освен това лекарствата могат да предизвикват и странични ефекти.

Фармацевтичният бизнес съчетава приятното с полезното – за себе си, разбира се, насочвайки се не винаги с обосновани препоръки към пациентите и ограничавайки изкуствено допустимия срок на съхранение на своята продукция. За да може в случай на неефективност на препарата, която може да е предизвикана от индивидуалните особености на болния, да бъде оправдана с думите: не ние сме виновните, таблетките са съвсем свежи, няма кога да са изгубили годност.

Въпросната ситуация може да се охарактеризира с фразата: нищо лично, просто бизнес. Лошото е само в това, че подобен подход има място не само в практиката на фармацевтичните компании. Стимулирането на потребителя да купува все по-нови стоки, без да обръща внимание на вече изпробваните, е крайъгълен камък в икономиката на днешното ни консуматорско общество, коментират американските експерти.