Катастрофата с японската ядрена електроцентрала отново ни накара да се замислим и разтревожим за опасностите от радиоактивно заразяване. И колкото и да ни уверява Световната здравна организация, че „рискът за онези, които не живеят в близост до ядрената електроцентрала е минимален”, продължаваме да се умуваме дали в последна сметка това не ни касае по някакъв начин, можем ли сами да се предпазим и какво евентуално трябва да направим. Ето какво.

При силно заразяване

Тези, които живеят на 20-тина километра от атомната електроцентрала Фукушима са били изложени на голям риск от заразяване, чрез вдишване на носените във въздуха частици радиоактивен йод. Правителството спешно е евакуирало 180 000 души от областта. Всички наоколо сега носят хирургически маски и стоят в затворени помещения. Понеже радиоактивните частици се абсорбират от тироидната жлеза, след време тя може да заболее от рак. На хората, които са вдишвали радиоактивен йод се дават хапчета калиев йодид, който блокира абсорбирането на радиоактивния йод. Същият ефект не може да се очаква от калия и йода, който поемаме с храната.

При слабо заразяване

Това, слава Богу, не ни касае директно. И на децата е ясно, че степента на заразяване зависи от разстоянието до обекта, изпускащ радиоактивни газове. Зависи и от атмосферните условия – вятър и дъжд, в момента на изпускането на тези газове. Йодът е по-тежък от въздуха и при слаб вятър не би се разпространил много надалече. И силата на радиоактивността му намалява наполовина за 8 дни.
За нас по-голямо значение има индиректното излагане на подобно заразяване. Примерно когато йодът попада на земята и тревата, кравите пасат тази трева и млякото им се заразява. Според доктор Дейвид Бренер от Центъра за радиологични изследвания при Колумбийския университет след катастрофата в Чернобил епидемията от рак на щитовидната жлеза е можела да бъде избегната, ако на времето са били взети съответните мерки – просто да не се позволи на хората от региона да пият мляко.
Сега правителствата в Южна Корея, Хонг Конг, Сингапур и Филипините са се погрижили всякаква храна, внасяна от Япония да бъде задължително тествана за радиационно заразяване.

Радиационният спектър

Радиацията е излъчване на енергия. Високочестотната или йонизираща радиация идва от слънцето. Изкуствени източници на земята са рентгените и различни други апарати, използвани в медицината. Такава радиация се разпространява и при тестване на атомни бомби. Тя се излъчва и от газа радон. Високочестотната радиация има енергия, достатъчна да навреди на ДНК в клетките, което често води до рак на тироидната жлеза. Степента на риска е правопропорционална на дозата радиация.
От друга страна няма доказателства, че нискочестотната радиация причинява злокачествени заболявания. Поне засега. Подобна радиация имат радиовълните, микровълновите фурни, мобилните телефони, екраните на телевизорите и мониторите на компютрите и не на последно място високоволтовите линии за пренос на електроенергия. Изследванията по темата продължават.

Какво можем да направим сами?

За да компенсираме токсичните вещества от окръжаващата ни среда, включително и ниските нива на радиация, с които се сблъскваме (разбирай поемаме) всеки ден, от изключително значение е да поемаме изобилие от антиоксиданти предимно чрез плодовете и зеленчуците и, разбира се, като хранителни добавки. Антиоксидантите предпазват клетките на тялото ни, разграждайки страничните продукти, примерно свободните радикали, които са отговорни за стареенето на клетките, развиването на тумори и други хронични заболявания.
Витамините А, С и Е са антиоксиданти, също така минералът селен, както и много фитовещества като бета-каротина, съдържащ се в тъмнозелените и оранжевите растения, ликопеинът в червените растения и много други. На практика всеки зеленчук, плод, бобово растение, ядка или семе съдържат антиоксиданти. А те ни помагат по много начини – известни и неизвестни на науката.