Когато чуят думата хормони, 90 на сто от хората си мислят за секс. Останалите 10 процента просто не си признават, че е така. Хормоните обаче са много повече от секс. Те са вещества, важни за функциите на много органи в нашето тяло и без тях животът ни е немислим.
Хормоните се образуват в специализираните органи на човешкото тяло – ендокринните жлези. След синтезирането си те напускат жлезата и по кръвен път действат върху отдалечени прицелни тъкани и органи. Според структурата си хормоните се разделят на две големи групи - пептиди и стероиди. В кръвта хормоните са в ниски концентрации, притежават кратък полуживот (часове), но са с висока биологична активност. Хипофизата и хипоталамуса са разположени в мозъка. Те са основните центрове за регулация на хормоналното действие. Периферните ендокринни органи – щитовидна жлеза, яйчници, тестиси, надбъбречна жлеза - получават инструкции за своята дейност от хипофизните тропни хормони. Хормоните на периферните ендокринни органи влияят на синтезата на тропните хормони от хипофиза и хипоталамус. Това става по принципа на обратната връзка - високите нива на периферни хормони намаляват синтезата на хипофизни хормони и обратно.
Общи принципи на действие
Хормонът носи специфичен биологичен сигнал. Той се улавя от хормонален рецептор върху прицелната клетка. Комплексът хормон-рецептор предава хормоналния сигнал във вътреклетъчното пространство чрез сложна система от посредници. Сигналът стига до крайният си приемател (определена клетъчна органела – мишена). Активираната мишена води до включване на редица клетъчни функции – йонен транспорт, синтез на ензими, стимулират клетката към растеж и диференциране. Поради своята химична структура стероидните хормони лесно проникват през мембраните на клетките и осъществяват дейността си без помощта на клетъчни рецептори и посредници.
Хормони на хипофиза и хипоталамус
В хипофизата се синтезират така наречените тропни хормони. Те регулират функциите на периферните ендокринни жлези – щитовидна жлеза, тестиси, яйчници, надбъбрек. Тиреотропният хормон (ТСХ) регулира функцията на щитовидната жлеза. Фоликулостимулиращият хормон (ФСХ), лутеинизиращият хормон (ЛХ) и пролактина регулират продукцията на полови хормони от яйчници, тестиси и надбъбрек. Аденокортикотропният хормон и вазопресинът (антидиуретичният хормон) регулират продукцията на хормони от надбъбречната жлеза. Соматотропният хормон (СТХ) регулира растежа.
В хипоталамуса се синтезират хормони познати като либерини и статини. Либерините или рилизинг факторите стимулират продукцията на тропните хормони от хипофизата – тиреотропин РФ, гонадотропин РФ, соматотропин РФ, кортикотропин РФ, пролактин РФ Статините подтискат освобождовонето на тропни хормони – гонадостатин, соматостатин, тиреостатин.
По този начин хормоналната продукция се регулира по три начина – от хипоталамус, от хипофиза и от нивата на хормоните, произведени в периферните ендокринни органи по пътя на обратната връзка.
Хормоните на щитовидната жлеза са известни като трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (Т4). В кръвообращението 99,7% от хормоните са свързани със серумните белтъци – албумин и глобулини. Физиологично активната им форма са свободните фракции – FT4 u FT3 (free FT4, Free FT3). Тироидните хормони повлияват кислородната консумация на клетката, добива на енергия, растежа. Състоянията с повишена продукция на щитовидни (тиреоидни) хормони са известни като хипертиреоидизъм, а с намалена продукция - хипотиреоидизъм.
Паращитовидните (околощитовидните) жлези секретират паратхормон (РТХ), който регулира обмяната на калция и фосфора в организма.
В надбъбречната жлеза се синтезират няколко групи хормони - минералкортикоиди, глюкокортикоиди, андрогени и катехоламини.
Главен представител на минералкортикоидите е алдостеронът, който регулира обмяната на калия и водата в организма.
Глюкокортикоидите регулират обмяната на веществата. Главен техен представител е кортизолът. Кортизолът усилва белтъчния разпад, увеличава нивото на кръвната захар, спомага за натрупване на мазнини в областта на корема. По време на стрес чрез включване на сигнали от хипоталамуса и хипофизата (хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос) се увеличава нивото на кортизола. Затова кортизолът е наречен хормон на стреса.
Андрогените – тестостерон, дехидроепинандостерон, андростендион оказват силно анаболно действие и допринасят за развитието на мъжките полови органи и вторични полови белези.
Катехоламини - адреналин, норадреналин, допамин са сигнални молекули в нервната система. Увеличената продукция на катехоламини от надбъбречната жлеза води до сериозно покачване на кръвното налягане.
Половите жлези при жената – яйчници, произвеждат хормоните естрадиол и прогестерон, които имат значение за половото съзряване, менструалния цикъл и правилното протичане на бременността. Синтезираните в хипофизата FSH, LH, Prolactin регулират функциите на яйчника и подготвят млечните жлези за кърмене. По време на бременност от плацентата се синтезира човешки хорионгонадотропин
( hCG), който е показател за развитието на плода.
Половите жлези при мъжа – тестиси, произвеждат хормонът тестостерон. Хипофизните хормони FSH и LH стимулират тестиса за производство на сперматозоиди и за отделяне на тестостерон.
Панкреасът (задстомашната жлеза) произвежда инсулин, който е основен хормон в регулацията на кръвната захар. Дефицитът на инсулин води до развитие на диабет.
При изследването на хормони трябва да се имат предвид особеностите в секрецията на съответния хормон – някои се синтезират постоянно в организма, други се синтезират периодично в определени часове на денонощието, наблюдават се денонощни колебания – сутрин секрецията е ниска, а вечер - висока. За разграничаване на нормални от патологични отклонения често се използват функционални проби за стимулация и потискане на хормоналното действие. Трябва да се има предвид и физиологично състояние на пациента - полово съзряване, фаза на менструалния цикъл, бременност, менопауза. Много медикаменти оказват влияние върху хормоналната синтеза и секреция. По тази причина при назначаване на хормонални изследвания приемът на медикаменти се преустановява.
Коментари