Нервните клетки (невроните) притежават тяло, множество къси израстъци – дендрити, и един дълъг израстък - аксон. Контактът между нервните клетки се осъществява от израстъците им чрез специални връзки - синапси. Чрез израстъците си нервните клетки комуникират една с друга и предават инфомация помежду си. Формират се невронни мрежи, по които тече милиарди битове  информация със скорост, недостижима и за най-модерните компютри.

Колкото и да е странно, главният мозък на млекопитаещите и на дребните гризачи е устроен на един и същ принцип – системи от невронни мрежи. Съществената разлика обаче е както в количеството на образуваните връзки, така и в тяхното качество. Под качество се има предвид  дължината и силата на връзките между две нервни клетки.

Колкото по-малка е кората на главния мозък, както например е при малките гризачи, нервните клетки са по-малко на брой, израстъците на невроните са  по-къси и са разположени по-близо един до друг. Поради по-късия път на невронните мрежи,  предаването на информация тече по-бързо. 

При едрите млекопитаещи кората е развита по-добре. Тук нервните клетки са повече, но израстъците са по-дълги. С увеличаване дължината на израстъците дължината на невронните мрежи се увеличава, а връзките между невроните отслабват с увеличаване на разстоянието. Стига се до намаление в скоростта и качеството на предаваната информация.

Това съобщава в новото си изследване, публикувано в PLOS Biology, международна група френски, румънски и американски учени. Те сравнили особеностите на невронната мрежа в кората на макак и на мишка и стигнали до извода, че отдалечените крайни отдели на невронните мрежи са с влошено предаване на информационния сигнал. Счита се, че тези нарушения могат да са в основата на възникване на невро-психичните отклонения, характерни за болестта на Алцхаймер и шизофренията.