Спомнят ли си някои от вас дългите и драматични поп – и рок-балади на кумирите от 1980-те? Новите песни са много по-примитивни във всяко отношение. А виновно за това е съвременното възприемане на информацията, ставаща все по-повърхностна и забързана.

Изследването, показало този процес, е на американски учени от Университета в Охайо. То обхванало песни, попаднали в Топ 10 класациите от 1986 до 2015 година. Инструменталните изпълнения, продължаващи средно около 20 секунди, днес заемат не повече от пето място. Вокалната партия, като средство за привличане на вниманието, започва по-рано. Песните са станали по-кратки, темпото се е увеличило средно с 8%. Заглавията също са по-кратки, много от тях са дори едносрични. Музикалният компонент силно е намалял.

Причината за това е чисто икономическа. Песните, които веднага привличат и задържат вниманието на слушателите, стават танцувални, другите се пропускат. Винаги има и друга песен, пише докторантът по теория на музиката Хюбърт Говин. Ако хората пропускат вашата песен и вие не може да я продадете, ще направите всички възможно, за да привлечете вниманието им.

Епохата колабира и достъпността на информация нанесе огромна психологическа вреда, внедрявайки клиповото съзнание и непривичното фокусиране, което потвърждават и тенденциите на популярната музика. И това е сериозно предупреждение, смятат Говин и колегите му.