Забележително е, че скоростта и характерът на разпространение на човешкия вид на пет континента са се изменили съществено преди 100 хиляди години.

Разпространението на архаичните хора напредвало бавно и в голяма степен се регулирало от екологичните фактори. Впоследствие обаче, населението започнало да се разпространява с поразителна скорост и без оглед на екологичните бариери.

И британските учени свързват тези резки метаморфози с измененията в емоционалните отношения между нашите прадеди.

Ново изследване на археолози от университета в Йорк помогнало да се изгради хипотеза, според която предателството на доверието на ближния служи като … фактор на развитие на Homo sapiens. Тази теория е своего рода липсващо звено в логическата верига от доводи, обясняващи бързото разпространение на нашия вид по цял свят.

Британските учени смятат, че тъмните страни на човешката природа способствали за оцеляването на древните хора, развивайки етиката в древните общини. Това довело да там, че моралните конфликти на почва потъпкано доверие и предателство зачестили и мотивирали нашите прадеди да съблюдават дистанция с коварните съперници.

Разселели се вече, древните хора създавали нови колонии и изобретявали по-ефективни технологии. Към това ги мотивирало не само чувството за опасност, но и понятните на всички нас човешки емоции, които ги отблъсквали от предателите. Подобно поведение не се среща сред други видове животни, обяснява логиката на изследването неговият ръководител проф. Пени Спикинс, цитиран от списание Open Quaternary.