ПО-ЗДРАВИ ДНЕС - Онлайн списанието за здравословен живот

Възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) са група неинфекциозни заболявания на храносмилателната система, които засягат дебелото или тънките черва. Двете основни разновидности са болестта на Крон и улцерозният колит, познат и като язвен колит. Улцерозният колит е oколо два пъти по-често срещан от болестта на Крон. Счита се, че са автоимунни заболявания – при тях имунната ни система атакува елементи на храносмилателния тракт, при което се образува възпалението.

При нормални обстоятелства възпалението е обичайна и необходима реакция на организма в отговор на инфекция или нараняване. За пациентите с тези заболявания обаче чревното възпаление се превръща в хронично състояние, което продължава цял живот – с епизоди на обостряния и периоди, по време на които симптомите на заболяванията затихват (познати като ремисия).

Какви са причините за появата на възпалението и обострянето във времето напред – това още не е ясно. Обсъждат се няколко фактора – фактори на околната среда, генетични фактори, имунната система, микробиом, взаимодействие между всички тях. Конкретна причина, въпреки обширните проучвания, които се правят по света, все още не е открита.

В зависимост от локализацията в гастроинтестиналния тракт и от тежестта на възпалението в засегнатата област, симптомите на ВЧЗ могат да варират от леки до тежки. Обикновено включват продължителна диария (над един месец), коремни спазми и болка, усещане за спешно ходене по голяма нужда, усещане за недоизхождане след ходене по голяма нужда, ректално кървене. Симптоми, които също могат да съпътстват ВЧЗ са загуба на апетит, загуба на тегло, отпадналост, анемия, нощно изпотяване, повишена телесна температура, нарушение на нормалния менструален цикъл.

ВЧЗ може да засегнат хора, без значение от техния пол, възраст или раса.

Най-често хора биват диагностицирани с ВЧЗ между 15-25 и 45-55 годишна възраст. 

Представяме ви две истории на пациенти с възпалителни чревни заболявания с призив към хората, които в момента се сблъскват със симптомите - да не отлагат консултация с лекар, да се свържат със специализиран център за лечение на ВЧЗ, за да получат правилна диагностика и да започнат да се лекуват с подходящата за тях терапия. Само с комплексна грижа, включваща терапия и промяна в начина на живот, ВЧЗ могат да бъдат доведени най-бързо до ремисия или близко до нея състояние, което да позволява на пациентите да не се откъсват от нормалните ежедневни дейности и любими занимания.

Даяна дълго отлага консултация с лекар поради страх да чуе диагнозата

32-годишната Даяна Иванова от София е фармацевт по професия и повече от 12 г. живее със симптоми на ВЧЗ. Едва преди 2 години е диагностицирана с болест на Крон на тънките черва.

Дълго време не търси лекарска помощ, пренебрегва и отрича сигналите на тялото, тъй като се страхува да чуе, че има заболяване. Като студентка по фармация започва да разпознава заболяването, но се страхува да се подложи на колоноскопия. И тъй като изявите на състоянието (продължителна диария и болки) се редуват със затишия и по-остри фази, отлага консултацията с лекар. Въпреки влошеното качество на живот през годините, загубата на апетит и телесно тегло, отказва да се погрижи за здравето си.

Докато един ден заболяването ескалира вследствие на грип и остра чревна бактериална инфекция и Даяна попада в Инфекциозно отделение.

Моят съвет към хората с такива проблеми е да не чакат и отлагат, а да потърсят решение и помощ. Колкото по-рано се консултират с гастроентеролог и започнат лечение, толкова по-малка вероятността е болестта да прогресира. Да имат доверие на лекарите и мотивация да провеждат терапия. В моя случай не получих диагнозата веднага. Отне доста дълго време поради сериозно стеснение на клапата, която разделя тънкото от дебелото черво и трудност лекарите да достигнат ендоскопски до тънкото черво, за да направят биопсия“, споделя Даяна.

Те е категорична, че психологическата подкрепа е много важна и полезна, самата тя посещава за определен период групова психотерапия.

Развитието на възпалителните чревни заболявания е пряко свързано с психичното и емоционалното състояние на страдащия. Психотерапията трябва да бъде задължителна част от цялостната терапия. Хората с подобно на моето заболяване трябва си обръщат внимание, да не се изолират и да търсят подкрепа, казва Даяна.

Даяна е на биологична терапия от половин година и се чувства добре. Тя вярва в модерната медицина и е убедена, че това е най-добрият начин да контролира състоянието си и да поддържа активен и здравословен начин на живот.

44-годишен мъж с улцерозен колит участва в състезания по триатлон

Павлин Петров е на 44 г. от Варна и към днешна дата заболяването улцерозен колит не е пречка за любимия му спорт триатлон. Спортува активно от 5 г., когато след претърпяна хирургична интервенция си дава обещание да започне да кара колело.

От няколко години тренира сериозно и ходи на състезания по триатлон. Миналото лято постига много добри резултати на Олимпийски крос триатлон „Лъвско сърце“ в Приморско. А тази година е твърдо решен да стигне до финала и на трите дисциплини – колоездене 40 км, плуване 1,5 км и 40 км бягане.

В момента Павлин е на биологична терапия, която държи заболяването му в покой. Но това не винаги е било така.

Всичко започва преди 10 г. със стандартните симптоми. Първоначалното с по-лека форма и трудност заболяването да бъде овладяно. Назначават му кортикостероиди, след 6 месеца състоянието му отново се обостря. Следват 7 спокойни години, през които Павлин няма оплаквания и не прави колоноскопия – доказан ендоскопски метод за оценка и контрол на състоянието.

Преди 2 г. заболяването се активира отново и се налага Павлин да постъпи в болница за 20 дни. Стига се до кръвопреливане. През първите дни той отказва да приема лекарства, но когато осъзнава, че състоянието му е наистина критично, стриктно изпълнява всичко, което лекарите назначават.

Моят призив към хората, които се сблъскват с това коварно заболяване, е задължително да вземат мерки. Да следват съветите на лекарите, за да притъпят симптомите и да не се изолират. Допреди 2 г. не бях споделял с близките си през какво преминавам, никой не знаеше. Защото ние хората с ВЧЗ видимо не се различаваме от останалите, нямаме външни прояви на заболяването, но всъщност имаме проблем, споделя Павлин.

44-годишният мъж вярва, че спортът му помага да държи в баланс психиката и емоциите си. Една от последните му идеи е да организира спортни турнири за хора с ВЧЗ.

Счита, че oбщуването и споделяне с други хора с подобни заболявания е важно и полезно. И че не трябва да се подценява подкрепата от най-близките, тъй като семейството и приятелите са ключов фактор за справянето с тези състояния и за подобряване на качеството на живот на пациентите.