Разпространено е мисленето, че през лятото и есента организмът ни приема достатъчно много витамини. Докато авитаминозата – тоест недостигът на витамини, настъпва през зимата и се обостря през пролетта.
В реалностите на съвременния живот обаче, когато магазините целогодишно предлагат какви ли не плодове и зеленчуци, това съвсем не е така.
Тогава – да приемаме ли витаминни комплекси или не? И ако – да, то има ли значение какви витамини да пием през есента и какви през зимата?
Защото работата не е само в плодовете и зеленчуците.
Витаминния запас трябва да се попълва постоянно. В повечето случаи организмът не трупа „витаминни запаси”, както прави с енергийните запаси във вид на мазнини. Колкото и пресни плодове и зеленчуци да ядеш през лятото и през есента, витамин В1 ще ти стигне само за 3-4 дни, а болшинството от останалите витамини остават следи в организма от 2 до 6 седмици. Само мастно разтворимите витамини А, D и Е се съхраняват в подкожните мазнини и в черния дроб. Но и те не се запазват там за повече от 2 до 2,5 месеца.
И въпреки че сега имаме възможност да си купим пресни плодове и зеленчуци навсякъде и по всяко време, през зимата много радко ги използваме в свеж вид. А в процеса на топлинна преработка много от витамините частично или напълно се разрушават. Същото, макар и по-бавно, става по време на съхраняването на плодовете и зеленчуците. Например след тридневно стоене в хладилник, продуктите губят около 30% от витамин С. А при стайна температура – цели 50%. Есента и зимата ние ядем предимно парникови плодове и зеленчуци, които съдържат много по-малко витамини. Но проблемът не е само в това.
Не всички необходими ни витамини се съдържат и в свежите плодове и зеленчуци. Там има витамин С, има каротиноиди, от които в организма се изработва витамин А. Но витамините от група В са много малко. Техен източник са нетлъстото месо, бъбреците, черния дроб, черният хляб и белият с трици, гречката, пшеницата и овесът, обяснява докторът на биологичните науки от Института по хранене в Руската академия на науките Владимир Спиричов.
За да удовлетворите потребностите си само от витамин С, трябва да изядете 5-6 порции салата или 5-6 плода, сочат резултати от изследване на френски диетолози. Случва ли се да изядете 6 портокала дневно? Дневната норма на витамини от група В се съдържа в 400 г нетлъсто месо и 1,3 кг черен хляб. Кой може да изяде толкова месо и черен хляб през деня?
Засега пътят е един, коментира Спиричов – за да обезпечите необходимата норма, трябва да приемате витаминни комплекси.

Предозировка и недостиг

Производителите обикновено указват на опаковката какво количество от витамина ще получите за деня, поглъщайки хапчето. Следвайки инструкциите, вие едва ли ще прескочите летвата и ще „злоупотребите” с витамините.
Предозировката е вредна само в случаите с витамините D и А. Тя ви заплашва, ако превишите профилактичната норма 10 пъти. Ако обаче не приемате по 10 дражета поливитамини вместо препоръчаното едно, никога няма да получите опасна доза, уверява руският учен.
Какви витамини точно обаче не ви достигат? И

с какво да попълните дефицита”?

Недостигът на витамини най-често удря по организма много силно. Най-честите симптоми за авитаминоза са хроничната умора, апатията, чупливостта на косите и ноктите, лющенето на кожата, намаляване на остротата на зрението.
Вредните навици, като пушенето и прекаляването с алкохола, увеличават потребността от витамини С, В, В6, В12, бета-каротин и фолиева киселина. За допълнителния прием на витамини трябва да се замислите, ако дълго сте били на диета, практикувате вегетарианство или пиете антибиотици.
Транквилантите и сънотворните препарати също могат да ограничат действието на витамините от група В, а обезболяващите – на витамин С и фолиевата киселина.