Митове и слухове за витамините внушават да ядем повече плодове и зеленчуци и само ако е наложително да посягаме към таблетките. Но през зимата и пролетта, когато организмът няма толкова големи възможности да си ги набави, а нуждите му са най-големи, лекарите препоръчват да пием синтетични витамини. Как да постъпим и да вярваме ли в митовете?

Мит първи. Витаминните препарати не се усвояват.
Прекрасно се усвояват. В различни страни се проведоха широки изследвания, в които поставяли доброволци на диета, лишена от конкретен витамин, а след това част от участниците получавали по 10, 20, 50 мг от аптечния препарат аскорбинова киселина, а другите – такова количество ябълки, в което се съдържат 10, 20 и 50 мг витамин С. И наблюдавали колко бързо и при каква доза при доброволците се възстановява нормалното ниво на ферменти, носещи тези витамини и кога изчезват външните признаци на авитаминоза.
Оказало се, че по-бързо и по-ефективно организмът се възстановява с помощта на аптечните препарати.

Мит втори. Можем да си набавим всички витамини от хранителни продукти.
От храната ние в най-добрия случай получаваме половината от това, което ни е необходимо. Френските диетолози пресметнали, че за да задоволи потребността си от витамин С, човек е длъжен да изяжда дневно по 5-6 свежи зеленчука и плодове, в това число и като салата.
Вие изяждате ли 6 портокала дневно?
Необходимото количество витамини от група В се съдържат в 400 г месо без тлъстини и в 1,3 кг черен хляб. Кой от нас изяжда толкова месо и черен хляб? Никой.
Същите тези французи заложили в компютър съставките на всички блюда от френската кухня и дали на устройството задача да подбере меню за 2,5 хиляди ккал, максимално богато на витамини. Оказало се, че във френската кухня няма такова меню, което да обезпечи на 100% човешките потребности от витамини от група В. В идеалният случай се получили с голям компромис 80%. А реално с тази храна, която ядем, ние можем да си набавим само 60% от необходимите ни витамини от група В.

Мит трети. Различните витамини, включени в едно драже, се разрушават един друг, а в човешкия организъм влизат в конфликт.
В храната, която изяждаме на закуска или обяд има най-различни витамини. Но ние не се боим от това, че те могат да се неутрализират един друг в организма ни!
Преди витамините да започнат да действат, организмът ни извършва с тях 2-3 операции, вгражда ги във ферменти и е наивно да се мисли, че той не знае как да се справи с тази задача.
Друга работа е ако вкараме в една спринцовка разтвор от аскорбинова киселина и разтвор с витамин В12. Тогава последният, естествено, се разрушава.
Но правилното разпределение на витамините и минералите в едно драже така, че да не се докосват един с друг и да не се окисляват под въздействието на въздуха си е вече работа на фармацевтите. И те се справят прекрасно с тази задача. Витамините са „опаковани” така в дражета или капсули, че да не се окисляват, да не се разрушават и да съхраняват всичките си полезни свойства от 2 до 7 години.

Мит четвърти. Постоянният прием на витамини може да доведе до предозирането им.
Предозирането е вредна само за витамините D и А. То може да стане само в случаи, когато сме превишили профилактичната норма с 10 пъти. Ако не приемате по 10 дражета, вместо полагаемото се едно, никога няма получите опасна доза.