Умните хора се чувстват много по-щастливи извън обществото на приятелите си, открили британски учени, чието изследване е публикувано в British Journal of Psychology.

За да стигнат до това заключение, учените анализирали отговорите на анкета с участието на 15 200 души на възраст между 18 и 28 години, оценяващи нивото на удовлетвореност от живота, интелекта и менталното здраве. Анализът на отговорите показал, че когато са сред повече хора, те се чувстват нещастни, докато общуването с приятели в повечето случаи – обратно, им носи щастие. Но при едно условие – само ако приятелите им са прекалено умни.

Учените обясняват тези резултати с помощта на „теорията на щастие в саваната“, отразяваща идеята, че удовлетвореността от живота се определя не само от случващото се в настоящето, но се формира и под влияние на „еволюцията на паметта“.  Тоест със способите, които нашите предци реагирали на подобни събития.

Еволюционната психология твърди, че както всеки друг орган, така и човешкият мозък се е развивал и адаптирал към условията на околната среда по „шаблоните“ на предците.  И доколкото първобитният човек се е чувствал много по-комфортно в обкръжението на своите приятели, то и нашите съвременници съхранили този модел, свързвайки го с чувството на щастие.

Що се отнася до високо интелигентните хора обаче, те, според учените, са по-склонни да имат „неестествени“ предпочитания и ценности, които не са били присъщи на предците ни. Резултатите от изследването показали също, че по-умните хора са по-малко склонни да се ползват от приятелството, тоест да използват близките си за користни цели, въпреки че са по-социализирани от по-слабо интелигентните.