Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули. Следователно когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато стоим продължително време, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. В дългосрочен план повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които се грижат кръвта да се движи само към сърцето, вече не работят правилно.

Вследствие на увреждане на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените. В този стадий все още не се забелязват трайно разширени венозни съдове, поради което рядко се обръща внимание на ранните симптоми като: лесна уморяемост; тежест; болка; зачервяване; чувство на затопляне; мравучкане; схващане през нощта; подути глезени в края на деня.

Основните рискови фактори за развитието на хроничната венозна болест са наднорменото тегло, липсата на движение, небалансираният хранителен режим и фамилната обремененост. При появата на тревожни симптоми като умора в крайниците, болка и тежест, крампи и оток пациентите трябва да потърсят своевременна консултация със специалист. Грижата за краката и за венозното здраве е особено важна през летните месеци, тъй като топлото време изостря симптомите, които обаче можем да облекчим чрез терапия с венотонични медикаменти. По-напредналите форми на ХВБ изискват целогодишно лечение.