Всеки човек след 35 години трябва да прави липиден профил, за да следи нивото на “добрия” и “лошия” холестерол.
Защото холестеролът е и приятел, и враг. Като приятел той влиза в състава на всяка клетка, участва в образуването на клетъчната мембрана и е основен градивен елемент на организма. Освен това холестеролът е основна съставка, участваща в образуването на стероидните хормони, които оказват многостранни ефекти върху всички биологични функции.
Холестеролът обаче е и враг, защото е склонен да се отлага по стените на кръвоносните съдове. Образуват  се атеросклеротични плаки, които стесняват диаметъра на съда и нарушават кръвоснабдяването на тъканите. Освен това върху атеросклеротичните плаки могат да се образуват съсиреци, които да блокират кръвотока в жизненоважни органи като сърцето и мозъка.
По-рано се е смятало, че ако нивото на холестерола е повишено, значи и рискът от развитие на атеросклероза нараства. Сега учените знаят, че това все още не е сериозен симптом. Важното е в какви молекули-носители (липопротеини) се намира неговата основна част. На този принцип холестеролът е разделен на „добър” и „лош”. И е въведена формулата на индекса на атерогенност (ИА). С негова помощ медиците прогнозират риска от развитие на инфаркт или инсулт.
Ако ИА е по-голям от 3.0, трябва да се вземат мерки. Сумата от тези показатели се нарича липиден профил.


Какви показатели на липидния профил са най-важни?


Основният – това е нивото на общия холестерол. Ако той е в нормите, другите показатели обикновено също са добри. Ако е над нормата, лекарят се интересува какъв именно холестерол преобладава. „Лошият” е причина за появата на атеросклеротични плаки. „Добрият”, напротив, отговаря за премахване на холестерола от тъканите и излъчването му от организма.
Друг важен показател в липидния  обмен е нивото на триглицеридите. Тяхното покачване е сигнал за нарушение в мастната обмяна и за отлагане на липиди в кръвоносните съдове.
Колко „лош”  холестерол е допустим без вреда за здравето?
Доскоро се е смятало, че безопасното ниво е до 3,8 ммол/л. Но в последните години се появиха данни, че ниво по-ниско от 3,5 ммол/л помага за намаляване степента на атеросклероза. Така че колкото по-ниско, толкова по-добре.


Какво да правим, ако холестеролът ни е повишен?


Ако повишението е незначително и предимно за сметка на „добрия” холестерол, просто яжте по-малко мазнини и след известно време направете отново изследване. Ако е повишен „лошият” холестерол, първата крачка също е към правилното хранене. Може да приемате и биоактивни добавки с омега-3 мастни киселини. Ако след 3 месеца холестеролът все още е висок, трябва да започнете прием на статини. Тези препарати действат върху ключовите ензими за синтез на холестерол и позволяват да се понижи нивото му до нормални стойносити.
Но ако се откажете от статините,  стойностите на холестерола бързо ще се повишат до предишните опасни нива.


Има ли противопоказания за приемането на статини?


Преди всичко заболявания на черния дроб (изразена мастна дистрофия и цироза). Състоянието на този орган трябва непременно да се прецени, преди да се започне приема на статини. За това ще се наложи да направите анализ на липидния профил и паралелно – на ензимите АЛАТ, АСАТ и ГГТП. Това се прави на 6-тата и 12-тата седмици след началото на терапията със статини, а след това два пъти годишно.


Колко често трябва да се прави анализ на липидния профил?


При нормални резултати е достатъчно това да се повтаря веднъж на 5 години. Ако обаче холестеролът ви е повишен и лекарят е предписал диета, трябва да се прави в началото веднъж на 3 месеца, а после  през 6 месеца.


Как да се подготвим за изследването?


Не трябва да ядете и да пиете сладки газирани напитки, чай и кафе 12 часа преди изследването. Употребата на алкохол е забранена, тъй като той има пряко отношение към липидната обмяна.