Ако искате болният да оздравее, положете го върху кон и той много бързо ще се съвземе. Този съвет е не на кого да е, а на древния лечител Хипократ! Според него единствено на седлото човек може да се избави от мрачните мисли и да възвърне веселото си и слънчево настроение. А когато настроението е ведро – болестите сами бягат от хората! В подкрепа на съвета на Хипократ, Дидро пише цял трактат: „За върховата езда и нейното значение за съхраняване на здравето и възстановяването”. 
Съвременното лечение с коне е разработено в Скандинавия в средата на миналия век. Първо го прилагат за лекуване на деца, болни от детски паралич или множествена склероза. След това се създават специални лечебни центрове за пациенти с психомоторни смущения.

У нас пионери в тази област 

са семейство Незабравка и  Камен Генчеви, създатели на Националното сдружение по терапевтична езда и хиппотерапия „Устрем”. Незабравка Генчева е ръководител на Катедра по кинезитерапия при Националната спортна академия, а Камен Генчев е треньор по конен спорт и учител по физическо възпитание. Семейството е в основата на първите организирани занимания по хиппотерапия в България, които започват през1993 година на конно-спортна база „Хан Аспарух” в София. А първите им „пациенти” са деца с церебрална парализа. Заниманията провеждат в екип: кинезитерапевт и двама треньори по конен спорт.С доброволен труд и с минимални средства (които стигат само да изхранват конете), и с много ентусиазъм те и до днес продължават да лекуват деца. И да се вълнуват за съдбата на всяко едно от тях, преминало през терапията.
Терминът „хиппотерапия” произлиза от старогръцката дума “hippos” и терапия – тоест лечение с помощта на кон, обяснява Незабравка Генчева. Хиппотерапията е въздействие на лечебна гимнастика, подчинено на неврофизиологични принципи, което се осъществява с помощта на коня. При нея конят служи като лечебно средство, предизвиквайки движение по време на своя ход. За лечение се използва най-вече движението на коня ходом, но за различните заболявания са подходящи и другите конски ходове, като тръс и галоп.
При ходом от гърба на коня върху човека се пренасят от 90 до 110 триизмерни трептения импулси, които имат своя терапевтичен ефект върху двигателния апарат на пациента за подобряване моториката – подвижността в тазобедрените стави, гръбначния стълб, коригиране на стойката и позицията на главата. Тези импулси стимулират равновесния анализатор и координационния апарат на пациентите, намаляват повишения мускулен тонус, или в общия ритъм на движение се включват в действие мускулите агонисти и антагонисти – коремна и гръбначна мускулатура.
При хиппотерапията не се използва седло, а специален колан (трок) с дръжки. Пациентите седят върху меко киче или направо върху конския гръб, за да улавят и най-слабите му движения и отклонения. По този начин се използва и по-високата телесна температура на конете – с около 1-1,5 над човешката. 

Днес хиппотерапията 

се прилага по цял свят като средство за рехабилитация на хора с черепно-мозъчни травми и травми на гръбначния стълб, тя помага и при атрофия на мускулите. Този вид терапия е полезна и за деца със синдрома на Даун и е отлично средство за преодоляване на детската хиперактивност. Освен това конете са великолепно лекарство за всички, които не могат да се справят със своите емоции. Управлявайки коня, задръстените и избухливи хора се учат да управляват самите себе си.
Но най-ефективна е хиппотерапията при детска церебрална парализа. 
По време на върхова езда се извършва естествен масаж на тялото, в работа се включват всички мускули, а галопирането на коня помага тялото на ездача да приема и запомня неговия моторен опит и да го пренася в живота. Конете предават на хората с ограничени възможности увереност, тъй като на седлото те се чувстват победители, справили се със своите страхове, издигайки се над стеклите се обстоятелства.