Умерените нива на стрес предизвикват в хроматина ответна реакция, която допринася за дълголетие, установиха изследователи от Медицинския колеж в Бейлор и Института на методистите в Хюстън. Хроматинът представлява комбинация от ДНК, хистони и други белтъци, които изграждат хромозомите.

Учените успели да потвърдят това при проучвания върху животински модели на Saccharomyces cerevisiae, малък лабораторен червей C. elegans, ембрионални стволови клетки на Drosophila и мишки. Резултатите показали, че стресът на хроматина и неговите ефекти могат да бъдат повторени в други организми.

Първо, изследователите създали експерименти с дрожди, инжектирайки ги с дози на хистонови гени, за да провокират така наречения хроматинов стрес, т.е. промени в структурата на хроматина. Учените допускали, че модифицираните дрожди ще живеят по-малко, но се оказало точно обратното - новият тип стрес увеличил тяхното дълголетие. Същата реакция се наблюдавала при кръгли червеи, плодови мушици и мишки.

Учените смятат, че това се отнася и за човека. Ако това предположение бъде потвърдено в по-нататъшни проучвания, тогава изследователите ще могат да намерят способ, с който да повлияят процесите на стареене.

 Структурният дефект на хроматина възниква вследствие нарушаване начина, по който ДНК се нагъва в клетъчното ядро. Пространствената структура на ДНК (двойна завита спирала) се оформя от самата ДНК и белтъците хистони. Хистоните участват в процесите на копиране и пренасяне на генетичната информация, необходима за синтез на белтъци в рибозомите (клетъчните фабрики за производство на белтъчни молекули). ДНК и хистоните се комбинират и опаковат в пространствени структури, подобни на мъниста в броеница. Стресът нарушава пространствените взаимоотношения между ДНК и хистоните и това повлиява експресията на гените в ДНК - едни спират да работят, други започват да работят с ускорени темпове, при което балансът в обмяната се нарушава. Тези открития могат да хвърлят светлина върху причините за развитие на т. нар болести, причинени от стрес - рак, сърдечно-съдови, алергични и автоимунни заболявания.

Текстът е консултиран от проф. Красимира Икономова