През последните 30 години поп-музиката стана депресивна – жизнерадостните песни смениха тъжните балади. Такъв е изводът на американски учени от Калифорнийския университет, които анализирали аудио серия на половин милион музикални композиции, издадени в Англия от 1985 до 2015 година.

Въз основа на анализа учените построили математически модел, който позволил да определят, че около 20% от съвременните произведения на поп-музиката звучат много по-минорно от тези преди 30 години. Всяка година се появяват все повече и повече „нещастни песни“, отбелязват изследователите в статия, публикувана в списание Royal Society Open Science.

Като пример за композиции с висок индекс на щастие, чиито премиери били през 1985 година, авторите сочат „Live is Life“ на австралийската група Opus, „Freedom“ на Wham! и „Glory Days“ на Брус Спрингстийн. Като съвременните композиции с нисък индекс на щастие изследователите посочват „Stay with Me“ на Сам Смит или „Whispers“ на Passenger.

При това тенденцията към нагнетяване на тъга, мъка и печал в композициите – съдейки по всичко, е в разрез с предпочитанията на слушателите. Песните, станали химни и заели високи позиции в музикалните класации, обратно, през последните три десетилетия са много по-„щастливи“, лекомислени и танцувални, коментират учените. Възможно е това да е свързано с нарастване популярността на електронната музика за сметка на рока и хеви метъла, смятат те. Изследването им доказало също, че най-успешните и популярни песни днес се изпълняват по-често от жени, а не от мъже.