Всеки е преживявал такъв момент в една или друга степен. Когато човекът насреща ви излъчва силна миризма на пот, а на вас ви е страшно конфузно да откажете прегръдката му! Или още по-неприятното: миризмата на мъжка пот, разнасяща се в трамвая от държащия се за хватката мачо!
В такива моменти неволно навеждате глава в опит да проверите дали и вашите подмишници не миришат!
И ви се иска веднага да се настаните под душа и да се обливате, обливате...
Само че така омразната пот е не само неприятна миришеща течност, но и физиологична необходимост за нашето тяло.

Какво представлява потта?

Потта е течност със сложен състав. В нея 98-99% e вода, а останалото са азотисти вещества: урея, пикочна киселина, креатинин и амоняк, които се образуват в организма при разпада на белтъците; аминокиселините серин и хистидин,  летливи мастни киселини и техните съединения, холестерол, йони на натрия, калия, хлора, калция, магнезия, фосфора, йода, медта, мангана и желязото, урококаинова киселина, глюкоза, витамини, стероидни хормони, хистамин и още някои други органични вещества.

Потните жлези

Потта се отделя от специални потни жлези, разположени по кожата. Те се делят на екринови и апокринови.
Екриновите жлези са разсеяни по цялата повърхност на тялото; те са множество – от 2 до 4 милиона, в зависимост от ръста на човек. По дланите, стъпалата, лицето, подмишниците те са на гъсто – до 600 на 1 кв.см, а по гърба и гърдите плътността им е 10 пъти по-малка.
Апокриновите жлези са доста по-големи и разположени в определени места: в подмишечните вдлъбнатини, по зърната на гърдите и пигментните кръгове около тях, по половите органи и около аналното отверстие. В тези области техният относителен дял е от 10 до 40% от всички потни жлези. Тъкмо апокринните жлези определят миризмата на нашето тяло.
Работата на потните жлези се контролира от нервната система. Терморецепторите на кожата, вътрешните органи и мускулите реагират на топлината при ядене на гореща супа, при прегряване на организма, при тежък физически труд или при настинка. Сигналът, получен от тези рецептори, преминава по сложни нервни пътища през мозъка и накрая достига нервните влакна, които стимулират секрецията на пот в жлезите. Цялата тази дейност се извършва без съзнателното участие на човек; той не може със силата на мисълта да застави потта да се лее на вади или да пресъхне.

Откъде идва миризмата?

Сами по себе си апокриновите жлези не миришат, но те съдържат голямо количество  липиди. Мазната и вискозна течност служи като питателна среда за бактериите, най-често от групата на стафилококите. Те разлагат органичните вещества от потта, както и отмиращите клетки по повърхността на кожата около потните жлези. Образуват се наситени мастни киселинии и съединения на амоняка, които миришат неприятно. А ако човек набляга на подправките, на лука и чесъна, потта му ще излъчва специфичен  мирис. Неприятната миризма могат да предизвикат и някои лекарства, както и препаратите, съдържащи сяра.

В различните жлези потта е различна

Съставът на потта при здравия човек също не е еднаква по различните участъци на кожата. По шията например тя е по-солена, в сравнение с бедрата, коленете и тила. Потта от подмишечните жлези съдържа повече липиди и холестерол, нейното рН се колебае между 6,2 и 6,9, тоест близка до неутралната. Потта на екринните жлези е кисела: между 3,8 и 5,6.
Съдържанието на минерални и органични вещества в потта зависи и от здравословното състояние на човек, както и от това какво яде. Ако човек например яде безсолно, и потта му ще стане по-безсолна.
Активността на щитовидната жлеза влияе на съдържанието на йод. При захарен диабет в потта се увеличава съдържанието на глюкоза, а при заболяване на черния дроб – жлъчните киселини. При голямо физическо натоварване с потта се отделя голямо количество млечна киселина.

Защо ни е да се потим?

Потенето има няколко функции, като най-важната е терморегулацията. Отделяната от жлезите пот се изпарява и охлажда тялото.
Потните жлези имат и друго предназначение – те извеждат токсините и продуктите на обмяната от организма. С потта човек се избавя от живака, арсена, отровите и някои лекарства. На това всъщност е основан и лечебният ефект от парните бани.
По дланите на човек, както и по стъпалата няма мастни жлези. Тяхната функция се изпълнява от потните жлези. Потта смазва кожата, прави я по-еластична и мека и по-малко ранима. Освен това леко влажните длани спомагат за по-доброто задържане на предметите при боравене с тях.
Ние обаче се потим и за да миришем. Апокриновите жлези започват да функционират в периода на полово съзряване, затова много специалисти допускат, че миризмата на потта играе важна роля в половото поведение. Става дума за леката миризма на здрава, чиста кожа, а не за по-гъстата пот, излизаща от мръсното тяло. Всъщност и тази миризма може да разкаже много за своя притежател...

Пот и индивидуалност

Всеки човек има своя миризма и немалка роля в това играят потните жлези. Освен това потта съдържа антигени,които съответстват на кръвната група на човека. Затова потните петна по дрехите могат да служат като веществено доказателство.

Кога се потим?

Здравият човек се поти постоянно, но с различна интензивност. В покой при стайна температура той губи 400-600 мл пот в денонощие. Но в горещините или при физическо натоварване отделянето на пот се засилва, жлезите са способни да произвеждат до 10 литра течност дневно.
Секрецията на пот се стимулира от невромедиатора ацетилхолин. Колкото повече е той, толкова по-силно се поти човек. Аналогично действат и някои други вещества, в това число и мускаринът. А атропинът, обратно, потиска активността на потните жлези.
Потоотделянето се предизвиква от още един невромедиатор – адреналинът, който се отделя в стресови ситуации. Затова не е никак странно, когато изплашеният, смутен или превъзбуден човек се облива в пот.
Организмът извежда токсините чрез потните жлези, затова обилното потоотделяне е един от симптомите на отравянето. Потят се и хората по време на тежко заболяване, измъчвани от вътрешна температура.
Пристъп на потене почти винаги предизвикват и острите храни. Който злоупотребява с пикантерии, много се поти. Значение има дори материалът, от който са ушити дрехите ни. Често потните жлези се активират от контакт със синтетика, затова е по-хигиенично да използвате естествени тъкани – ленени, памучни или копринени.

Какъв е цветът на потта?

Екриновите жлези отделят прозрачна безцветна течност, а апокриновите – белезникава. Но потта под мишниците може да е и цветна: жълта, червеникава, синкава или зеленикава. Оцветяват я цветообразуващите пигментни бактерии, както и веществата, възникващи при нарушена обмяна или приемани вътрешно.
На цвета влияят още и приеманите в организма мед, желязо или йод.
Фосфатните окиси на желязото оцветяват потта в син цвят.

Да се преборим ли с потта?

Цивилизованият човек е категоричен: трябва често да се мием и да миришем на хубаво. За това индустрията ни е подсигурила достатъчно хигиенни средства и дезодоранти.
Но на хората това не им стига, те просто не искат да се потят и затова изобретиха антиперсперантите. В превод от английски това означава „против изпарение”.
Такива средства стесняват пространството на потните жлези и блокират тяхната работа, затова прекалената употреба на антиперсперантите може да доведе до запушване на порите и възпаление. Тъй като антиперсперантите препятстват естественото пречистване на организма, те са абсолютно неуместни по време на физически натоварвания.
В крайна сметка синхронът на романтичните отношения не е задължително да се съвместява със сутрешното бягане или заниманията във фитнес залата.