Повратната точка на стареенето при човека започва на 50 години, но до момента не беше възможно да се говори нито за точното начало на стареене, нито за универсалния начин то да се спре. Това твърдят учени от Великобритания, Финландия и САЩ, които анализирали работата на гените в мозъка и мускулите при хора на възраст от 20 до 90 години и установили, че преди и след 50 наборът от гени, свързани с възрастта, варира значително. Очевидно през 50-те години се наблюдава значително преструктуриране на генетично ниво. Поне някои от кандидатите за „хапчета срещу старост“ могат да го отложат.

Недвусмислен отговор на въпроса "Кога организмът започва да старее?" все още не е намерен. Нещо повече, ако стареенето се възприема като натрупване на щети в организма, тогава можем да приемем, че то започва от самото зачеване, т.е. то се появява заедно с живота. Но този подход не позволява да се предскаже в кой момент си струва да започнем да се борим със старостта. Възрастните хора, чието тяло вече носи тежестта на свързаните с възрастта заболявания, дори и да се изобрети „хапче срещу старост“, няма как да си помогнат, смятат учените. Следователно е необходимо да се действа по-отрано.

Изследователите събрали данни за гените, които работят в нервните и мускулните клетки на хората на възраст 20-55 и 50-91 години, и изградили своя модел на стареене. Учените са избрали тези гени, чиято работа се променя с възрастта. Сред тях те отделили онези, които така или иначе са свързани с двата ключови параметъра на клетъчния живот - способността да дишат (абсорбират кислород и произвеждат енергия) и инсулиновата чувствителност. Смята се, че нарушението на клетъчното дишане причинява увреждане на клетките и води до смърт. А повишената активност на инсулина води до повишаване на метаболизма на клетката, в резултат на което в клетката се натрупват токсични метаболитни продукти.

При хората между 20 и 55 години имало около 700 такива гени, като около две трети от тях работели по-слабо с напредване на възрастта, а една трета, напротив, по-активно. В по-възрастната група между 50 и 91 години, 76% от тези гени неочаквано „загубили” връзката с промените, свързани с възрастта. Въз основа на това учените предположили, че „кризата на средната възраст“ при стареенето възниква на около 50 години, когато някоя генетична програма, която преди е била активна, внезапно спира да работи.

За да проверят дали програмата може да се забави, изследователите са действали върху културата на мускулните клетки при различни кандидати за лекарства „срещу старост“. Всички те някак блокират сигналните пътища, свързани с инсулиноподобния растежен фактор и mTORc протеиновия комплекс, основните стимулатори на клетъчния метаболизъм. Учените открили 24 молекули, които имали реален ефект върху клетките и повлияли върху работата на 46% от "изключените стари гени".

Така резултатите от проучването дават надежда, че поне на генетично ниво кризата на средната възраст може наполовина да бъде отложена "за по-късно".