Мултидисциплинарен екип от Болница Токуда, в тясна колаборация със специалисти от Националната Кардиологична Болница (НКБ), извърши сложна катетърна аблация на 23-годишен пациент с тежко вродено сърдечно заболяване и 7 предходни сърдечни операции

Пациентът е с рядка сърдечна аномалия - роден е с тежък междукамерен дефект и обща клапа между предсърдия и камери. Вследствие на това е бил подложен на 7 сърдечни операции в миналото, като първата е извършена едва 3 дни след раждането му.

Вследствие на тези операции венозната кръв, която нормално попада в десните сърдечни кухини на сърцето и оттам в белия дроб, е била пренасочена директно към белодробната артерия. Това е постигнато от екипа на Клиника по Детска Кардиохирургия на НКБ, чрез поставяне на специална протеза – т.нар. кондюит, който свързва долната празна вена с белодробната артерия, а горната празна вена пък се пришива директно към нея. Години след последната сърдечна операция, извършена в детска възраст, пациентът започва да развива високочестотни предсърдни аритмии, които протичат със сериозни оплаквания от сърцебиене и слабост. По време на много от епизодите се наблюдава и значително спадане на кръвното налягане. Всеки ден имах аритмия и постоянен задух, не се живееше с това, не бях пълноценен човек, разказа той.

Поради тези оплаквания, пациентът е бил насочен за преглед към Клиниката по Кардиология на Болница Токуда, където специалистите прецениха, че има показания за извършване на катетърна аблация.

Екипите на Клиниката по Кардиология и на Отделението по Електрофизиология, ръководени от д-р Валери Гелев и д-р Васил Трайков приеха предизвикателството да извършат сложната манипулация.

С оглед на специфичната анатомия, въвеждането на катетри в сърдечните кухини по венозен път е невъзможно, тъй като между венозната система и сърцето няма връзка.

Екипът на Отделението по Електрофизиология и Кардиостимулация на Болница Токуда обсъди случая с екип от НКБ, включващ електрофизиолог, детски кардиолози и детски кардиохирург и се взе съвместно решение, че единственият сигурен начин да се проникне до сърдечните кухини, е чрез пункция на кондюита (през отвор в специалния катетър, имплантиран в детска възраст). Специалистите прецениха, че само така може да се осигури възможност за по-лесна манипулация на катетрите и да се увеличи шанса за успех на аблацията.

Екипът на проф. Галина Кирова, началник на Клиниката по Образна диагностика на Болница Токуда, извърши контрастно компютър томографско изследване, за да се изгради 3D-модел, необходим за триизмерната картография на сърцето. Информацията от образното изследване беше използвана и за изработката на 3D-принтиран модел, който да ориентира екипа по време на процедурата, в сложните анатомични отношения при това оперирано сърце.

След щателна подготовка д-р Васил Трайков и д-р Валери Гелев в тясна колаборация с екипа от НКБ, извършиха успешно достъп до сърцето на пациента, чрез пункция на кондюита. За максимална безопасност тя беше осъществена под контрола на интракардиална ехокардиография, с каквато Отделението по Електрофизиология на Болница Токуда е оборудвано.

За да се улесни преминаването на интродюсера и катетрите, д-р Валери Гелев извърши  балонна дилатация на пункционния отвор (балонно разширяване на отвора).

Бяха установени няколко аритмии, като повечето от тях бяха успешно прекъснати чрез катетърна аблация.

Бяха нужни доста месеци подготовка, процедурата беше доста сложна и отне време да се съберат всички специалисти на едно място, сподели 23-годишният пациент 2 дни след процедурата. От една страна беше страшно, влязох в огромна зала с много апаратура. Не изпитвах обаче никаква болка и сега благодарение на лекарите се чувствам много по-добре - като съвсем нов човек, разказа още той.

След 8-часовата успешна процедура, пациентът се чувства добре и очакваме, че скоро ще спре лекарствата за аритмия. Успехът ни не би бил възможен без съвместната работа на екипа на Клиниката по Кардиология с колегите от Националната Кардиологична Болница, както и без високотехнологичната апаратура, с която разполагаме в Болница Токуда, сподели д-р Васил Трайков, който ръководи екипа в извършването на сложната манипулация.