Американски учени изследват отдавна връзката между белтъка BDNF, стимулиращ и поддържащ развитието на невроните, и алкохолната пристрастеност. Те установили, че когато мишките употребяват алкохол в малки количества, съдържанието на този белтък в мозъка им се увеличава. По-нататъшни опити показали, че BDNF пречи на развитието на болести, предизвикани от алкохола.

Последното изследване на учените им помогнало да установят, че ако животните пият прекалено много алкохол, то съдържанието на BDNF в медиалната префронтална кора на мозъка им намалява чувствително. Този участък на кората отговаря за приемането на решения и за планирането, припомнят учените. Такова намаление на нивото на BDNF вървяло ръка за ръка с повишаване количеството на молекулата микроРНК miR-30a-5p. Това вещество и подобните нему регулират изработването на протеина и неговото разлагане на по-малки молекули.

Мишките, на които повишавали изкуствено нивото на miR-30a-5p, използвали повече алкохол всекидневно, отколкото гризачите от контролната група. Ако извеждали от животните веществото, блокиращо работата на miR-30a-5p, мишките започвали да пият по-малко, въпреки че не спирали съвсем алкохола.

Смята се, че зависимостта от алкохол се развива тогава, когато в мозъка са нарушени системите за поощрение, даващи усещането за удоволствие. В случаите с микроРНК обаче, това не е така. Мишките с високо съдържание на miR-30a-5p предпочитали приятната сладка вода да е безвкусна, както и всички останали гризачи.

Резултатите от изследването могат да дадат отговор на въпроса защо някои не се влияят от традиционната терапия, насочена за избавяне от зависимостта на механизмите за получаване на удоволствия. Често препаратите против алкохолна зависимост, въпреки че помагат, възпират чувството на удовлетворение като такова, затова едва ли някой би искал да ги приема доброволно. Новите данни показват, че теоретично може да се отвикне от пиянството, без при това да забравя за всички останали много по-големи радости.