Това, че краткотрайната памет на музикантите е по-добра тази на другите хора, е доказано отдавна. Но как стоят нещата с дълготрайната памет?

Оказало се, че музикантите и тук имат предимство, но само когато нещата се отнасят до зрителните образи.

Последното изследване на американски учени от Юта го доказва с помощта на 14 музиканти и 15 души, които не се занимавали с музика. За да се установи доколко бързо и точно мозъкът им реагира на появата на познати стимули, на всички била направена електроенцефалограма.

Участниците трябвало да разглеждат или серия картинки, или серия от думи. Веднага след това те трябвало да изберат от втория набор стимули, представляващи смес от вече видените с нови. И в случаите с думи, и в случаите с картинки музикантите действали по-бързо и по-рядко правили грешки. Което значи, че краткотрайната им памет е по-добра от тази на останалите участници.

Качеството на дълготрайната памет проверили почти по същия метод, само че смесеният избор трябвало да правят не след една демонстрация, а известно време след показването на няколко серии думи и изображения. Те трябвало да посочат кои от думите и картинките са видели и в коя от предходните демонстрации ги е имало. В този случай музикантите запомняли по-добре само изображенията, но не и думите.

Защо хората, посветили живота си на музиката повече от 15 години имат такава развита памет, авторите на изследването не могат точно да обяснят. Във всеки случай пред нас е доказателството, че заниманията с изкуство развиват умствените способности не по-зле от което и да е обучение.