Липидният обмен влияе на максималната продължителност на живота, установили международна група учени от Русия, Китай, Германия, Франция, САЩ и Южна Африка, които използвали за целта тъканни проби от различни млекопитаещи. Максималната продължителност на живота е стабилна характеристика на един или друг биологичен вид и при всеки от тях тя е различна, обясняват специалистите. За последните години например, продължителността на човешкия живот е нараснала значително, а максималната продължителност се е удължила.

Ръководеният от проф. Филип Хайтович екип изследвал мастния състав на мозъчните тъкани, на бъбреците, черния дроб, сърцето и мускулите при 35 вида млекопитаещи. Оказало се, че при видовете с различна продължителност на живота наборът от липиди в тъканите е различен. По този начин успяхме да открием връзката между продължителността на живота на вида и особеностите на неговия метаболизъм, коментира Екатерина Храмеева, член на екипа.

На продължителността на живота влияе и химическият строеж на липидните молекули. Липидите на дълго живеещите видове, например, са по-наситени с водород, отколкото липидите на по-кратко живеещите видове. Този феномен е свързан с голямата устойчивост на наситените с водород липиди към окислителния стрес. А този стрес и стареенето вървят ръка за ръка.

Затова за липидите, участващи в енергийните процеси, зависимостта е обратна. Ненаситените енергийни липиди при дълголетниците са повече, отколкото у тези, които живеят по-кратко. Такива липидни клетки по-сложно се превръщат в енергия, а забавената обмяна на веществата е характерна да продължително живеещите видове.