Хората виждат сънища по време на бързата фаза на съня. Това е фазата, в която мечтите са най-ярки и изразителни.

По време на сън могат да бъдат включени всички наши сетива. Мозъкът използва същите невронни мрежи като в реалния живот и следователно чувствата ни в съня могат да бъдат доста реалистични и силни, казва неврологът Ерман Мисирлисой.

За да не започнат да се осъществяват тези мечти насън, мозъкът потиска двигателната система, намалява мускулната мобилност и понякога ги парализира. Но съдържанието на нашите мечти зависи от личността на човек и неговите интереси.

Именно защото процесите на мозъчната дейност в съня и в реалността са сходни, понякога не можем да разберем дали това се е случило насън или в действителност.

Учените все още спорят дали съновиденията ни са по-скоро като възприятия - това, което вече сме виждали в реалния живот или във въображението си.

Някои теории предполагат, че виждаме сънища чрез активиране на сензорни системи от по-ниско ниво, съответстващи например на зрението. След това активността се разпространява в други части на мозъка, които осигуряват разгадаване на контекста и създават визия.

Друга теория предполага, че е вярно точно обратното: първо историята се създава от нашите възгледи, мисли и желания, а след това към това се добавят усещанията.

Някои учени предполагат, че съдържанието на сънищата е свързано с нашите действия и поведение през целия ден. Например, в проучване от 2010 г. хората разказвали за сънища, свързани с карането на ски, след като са играли на компютърна игра, където виртуално карали ски. Това не означава, че мозъкът насън напълно възпроизвежда опита ни през целия ден. По-скоро той трансформира елементите в необичайна ситуация.

Експериментите с хора и животни показват, че една от ключовите функции на съня може да бъде повторението на наскоро проучена информация. В този случай мозъкът действа като тестова платформа за нови преживявания.

Според друга теория сънищата са способността на мозъка да изпитва тревога, без това да е заплаха за живота.