Човешкото тяло така и не е изследвано докрай. А централната нервна система е най-големият кладенец на тайни, които извират изневиделица Представяме ви капризите на мозъка, които вкарват изследователите в задънена улица!

Стереослепота. Статистиката сочи, че това разстройство е познато на между 5 и 10% от хората по света. То влияе на способността им да виждат обемно - такива хора възприемат света като съвършено плоски картинки.

За щастие, на медицината са известни и случаи на благополучно избавяне от този проблем. Брус Бриджман бил на 67 години, но така и никога през живота си не бил видял света в три измерения. При едно от ходенията му на кино, той не успял да попадне на обикновена 2D лента и се наложило да заплати за 3D очила. Мъжът знаел, че те са му съвсем безполезни, но въпреки това си ги сложил. И – чудо! Когато започнал филмът, той изведнъж видял триимзерно изображение! Най-удивителното е, че ефектът не се изгубил и след приключване на прожекцията.

Способността за пълноценно виждане се формира в детството, обясняват лекарите. Възможно е в случая с Брус мозъкът му да е разработил пътя на избавлението от стереослепотата още тогава, но киносеансът станал необходимият мощен тласък за пълното спасяване от проблема.

Дете в тялото на възрастен. Киното ни е разказвало немалко истории, когато по пътя на някоя неизвестна магия разумът на бебето се оказва в тялото на човек. Забавното е само на екрана. Но съвсем не е смешно, когато сюжетът на филма се превръща в медицинска диагноза.

С такова явление се е сблъскала американката Наоми Джейкъбс през 2008 година. Събуждайки се сутринта, 32 годишната жена открила, че последните 17 години от живота й просто са се изтрили от нейната памет. Последните й спомени били свързани с 15 годишната възраст. А усещанията били, че е легнала да спи като тийнейджърка, а се събудила като зрял човек.

Лекарите така и не открили физиологични основания за полученото разстройство. Тяхната версия е, че последният период от живота на Наоми е били толкова наситен с тежки стресове, че мозъкът й не издържал на натоварването и изтрил болезнената информация.

Фатално наследствено безсъние. Или иначе казано – пълна неспособност да спиш – това е най-тежкото наследствено разстройство на нервната система, при което човек повече не е в състояние да заспи. Най-страшното е, че в повечето случаи това страдание е неизлечимо. Пациентите бродят като зашеметени, а след няколко месеца, когато организмът е напълно изтощен, се чувстват като в полусън.

Не помагат нито лекари, нито хипноза, нито наркотични препарати. Днес са известни само около 40 случая на обременени с този генетичен дефект.

„Стопиране“ във времето. Този сюжет е познат на всички ни по многобройните филми и книги. Но в живота всичко е много по-сложно. Такава е съдбата на британеца Уилям, която преди 11 години коренно се променила след посещението му при стоматолог.

По време на процедурата под въздействието на анестезия в организма на мъжа станал срив и мозъкът му загубил способността на създава нови спомени. Неговият вътрешен часовник спрял в същия момент и днес на Уйлям му се струва, че сме си все още в 2005 година. Неговата памет е способна да задържа само последните 90 минути! За Уйлям е винаги един и същ ден, като чели току-що се е събудил от операцията.

Лекарите не могат да открият причината защо мозъкът на Уйлям е престанал да функционира по обичайният начин.

Неспособност да възприемаме отражения в огледалото. Това разстройство се нарича огледална агнозия. Често това се случва след увреждане на десния париетален лоб на мозъка, но нерядко свързват агнозията и с деменция.

Страдащите от това заболяване губят способност да възприемат отражения в огледалото. Докторите имат специален тест: пациентът седи пред огледалото, а лекарят е отзад и държи ябълка по такъв начин, че седналият да вижда отражението му. И дори, когато лекарят му обяснява какво се случва, той не осъзнава, че човекът с ябълката е зад него, а не отпред.

Лекарите смятат това разстройство за нелечимо и ако вследствие на черепно-мозъчна травма човек загуби способността адекватно да възприема огледалото, впоследствие този способност няма да се възстанови.

„Преселване“ на сърцето. На медицината са известни случаи, когато хората изведнъж започват да усещат собственото си сърце на съвсем друго, неправилно място. През 2014 година например, агенция ВВС съобщила за човек на име Карлос, чието сърце изведнъж започнало да бие в… стомаха!

Това, разбира се, не било неговото истинско сърце, тъй като наскоро на възрастният мъж било имплантирано в стомаха специално устройство за поддържане на сърцебиенето. И тъкмо него Карлос започнал да възприема като истински орган. Интересното в случая е, че с поставянето на новото „механично сърце“ мъжът загубил и способността да съчувства.

„Смешна болест“ или неспособност на спреш да се шегуваш. Да, съществува и такава! Това е неврологично разстройство, получило немското име Witzelsucht. Сблъскалите се с него, не могат да престанат да сипят шеги и каламбури. Те просто губят контрол в резултат на увреждане в участъка на фронталния лоб.

Един от най-ранно установените случаи е през 1927 година. По време на операция по отстраняване на тумор от главния мозък, пациентът изведнъж се събудил и направо от операционната маса започнал да ръси шеги и закачки.

Интересното е, че страдащите от подобни заболявания често не разбират хумора на околните - увреденият им мозък вижда смешното само в собствените им мисли.