Звуковият сигнал влияе на експресията на определени „механочувствителни“ гени, открили японски учени. Нещо повече, ефектите от звука се различават в зависимост от типа клетки, а някои не проявяват никаква чувствителност.

Клетките са фундаментални единици на живия организъм, „оборудвани“ с различни системи за разпознаване стимулите на околната среда. Освен химичните сигнали, те могат да реагират на налягането, гравитацията, температурата и светлината. Клетките на очите например, са „специализирани“ в обработка на светлината. Върху такива специализирани клетки било проведено изследването на японските учени, независимо от това, че звукът е най-важната и повсеместна екологична информация, която получаваме.

Екип на Висшето училище по биотехнологии към Университета в Киото провел серия от експерименти, подлагайки различните типове клетки на въздействието на различни типове аудиовълни, регистрирайки активността в експресията на гените. Авторите се съсредоточили върху гените, които реагират на физическите дразнители. Един от тях, например, участва във формирането на костната тъкан – неговата експресия се усилва при ултразвукови импулси с ниска интензивност. Други гени били свързани със заздравяването на рани и т.н.

Реакцията на гените към звуците зависела от продължителността на въздействие, нивото, децибелите и формата на вълните на звуковите сигнали. При това аудиостимулацията предизвиквала съвършено различни реакции в различните прицелни гени. Резултатите показали още, че такива стимули влияят на клетките различно, в зависимост от типа клетки и техните стадии на развитие.

Получените данни говорят също за това, че в такова явление са задействани като минимум два механизма – контрол на транскрипцията и разграждане на РНК, като и двата контролират количеството протеини в клетката.