В процеса на еволюция човекът е програмиран за активна старост, а отклонението от тази програма води до увяхване, болест и смърт.

Тази хипотеза, която за първи път обяснява защо липсата на физическа активност в напреднала възраст увеличава риска от заболяване и намалява продължителността на живота, беше изложена от еволюционни биолози и биомедицински изследователи от Харвардския университет (САЩ). Статията е публикувана в списание PNAS.

Даниел Либерман и неговите колеги обърнали внимание на факта, че нашите най-близки роднини, човекоподобните маймуни, които живеят средно 35-40 години в дивата природа и като правило умират с края на репродуктивния период, много малко се движат в сравнение с човека. Днес членовете на съвременните племена ловци-събирачи отделят средно около 135 минути на ден за умерена и енергична физическа активност. И този активен начин на живот може да е една от ключовите причини тези хора да имат продължителност на живота около 70 години, докато тяхната детеродна възраст приключва на около 50 години. Изследването на костните останки на нашите предци показва, че такава разлика в продължителността на живота между хората и приматите е съществувала преди 40 хиляди години.

Всичко това накарало учените да предположат, че дългосрочната физическа активност е включена в човешката биология чрез естествен подбор. Човек, който живее много десетилетия след спирането на размножаването, също е програмиран от еволюцията да изживее тези години активно.

Според Либерман и екипът му основната цел на физически активния и начин на живот в в напреднала възраст е здравословният начин на живот, тоест удължаването на периода на живот, изживян в състояние на сравнително добро здраве. Както обясняват изследователите, физическата активност в напреднала възраст ви позволява правилно да преразпределите енергията в тялото, като я отклонявате от потенциално вредни физиологични процеси и я насочвате към механизми, които възпрепятстват постепенното изтощение. Това намалява риска от хронични заболявания.

Освен това, тренирането не само изгаря калории, но и причинява физиологичен стрес на тялото, водейки към увреждане на молекулярно, клетъчно и тъканно ниво. Въпреки това, реакцията на тялото към този стрес - възстановяване на увредените мускулни влакна, тъкани, стави и т.н. - само го прави по-силно. Тази реакция освобождава и вещества, които намаляват възпалението и оксидативния стрес. Процесите, които протичат в отговор на физическата активност на ниво клетки и ДНК, също намаляват риска от заболявания: диабет, затлъстяване, рак, остеопороза, депресия и болест на Алцхаймер.

В западното общество е общоприето, че в напреднала възраст трябва да се успокоявате, да се движите по-малко и да почивате повече. Но нашето послание е точно обратното - в напреднала възраст физическата активност е особено важна, казва Либерман.