Някои жени заради преждевременен климакс например или нарушена функция на яйчниците при химиотерапия и радиологични лечения, или заради хромозомни заболявания, не са способни да заченат. Единственото, което може да им дари шанс да станат майки, е екстракорпоралното оплождане (ЕКО) с приемане на донорски яйцеклетки. В този случай яйцеклетките, извлечени от яйчника на жени-донори, се оплождат със сперматозоиди в епруветка, след което се присаждат в матката на бъдещата майка.
За да може оплодената донорска яйцеклетка да се закрепи в матката обаче, е необходимо да се синхронизират менструалните цикли на жената донор и рецепиента. Този сложен процес се осъществява с помощта на лекарствени средства, което е натоварване за организма. Синхронизацията изисква време и води до продължителни опашки в клиниките за изкуствено оплождане.
Ако се използват замразени яйцеклетки, което в днешния ден се смята все още за експериментален метод, то ЕКО се опростява и става много по-евтино. Голямо изследване за възможностите за приемане на замразени яйцеклетки провели Ана Кобо и колегите й от Валенсийския институт по безплодие. Те извършили повече от 500 ЕКО. Половината яйцеклетки били оплодени няколко часа след като ги извлекли от организма на донора. Другата половина били съхранявани в замразен вид не по-малко от 6 месеца. Жените не знаели какви яйцеклетки им внедряват – свежи или замразени. Резултатът? Количеството сполучливи оплождания и в двата случая било еднакво!
Това доказва ползата от създаване на банка с яйцеклетки. Този начин има и друго предимство: може да се изключи разпространението на инфекции с донорски материал – известно е, че при ползването на донорска сперма се прави 6 месечна карантина. Тоест донора се изследва двукратно – преди вземането на спермата за замразяването й, и след 6 месеца.