Възможно ли е съвременният градски човек да си похапне храна без оцветители и консерванти? И всичко, което приема да е толкова вкусно, че да не ти се става от трапезата.
Ние намерихме такова място, където може едновременно и да спортуваме сред природата, и да се храним здравословно.
От двете страни на пътя, който минава през село Бели Осъм, могат да се видят обекти, примамливи за всеки вкус. Четиризвезден хотел с басейн, хотел със СПА комплекс, хотел с два минерални басейна, къща за гости до реката, къща за гости далеч от реката.
Една от къщите за гости обаче спечели вниманието ни не само с типично българския си вид, но и с артистично оформените детайли. Табло, на което всеки сам отбелязва взетото от хладилника – домашен сок от малини или сирене например. Цветя в качета и делви. А насред двора - голяма каца с вода. Но – внимание, това не е резервна вода за пиене. Само един поглед навътре и истината “блясва” с кръжащата си перка. Да, вътре има риба! Няколко наскоро уловени шарана така и не подозират, че съдбата им е в ръцете на гостите, които могат да бръкнат сами и да извадят рибата, която искат да им бъде опечена за вечеря. А когато шаранът изчезне от кацата, на негово място стопаните “зареждат” жива пъстърва.
Лучник, в плънката на който за разкош освен отгледаните в градината зеленчуци домакините са прибавили и малко сушено дивечово месо, чукан боб, домашна лютеница, “кюфтак” с размера на 3 – 4 софийски кюфтета, домашно сирене, прясно подквасено кисело мляко и дори домашен сок от арония и от малини.
Съветът ни е: колкото и привлекателно да ви изглежда всичко дотук, не бързайте да сядате. Защото рискувате да не ви останат време и сили да излезете навън. А там е другата магия...
На крачка от двора е големият малинак, откъдето са дивите плодове за сока и сладкото, които ядохме. Посред него пък е паметникът на Тодор Каблешков - един от ръководителите на Априлското въстание и на неговите съратници – въстаниците Георги Търнев, Стефан Почеков, убити в местността „Стълба”, южно от хижа Хайдушка песен. Малко по-нататък в гората мамят гъбите, поникнали след последния есенен дъжд.
Един от резерватите в Национален парк Централен Балкан се нарича “Козя стена”. До него може да се стигне само по 5 строго определени маршрута, чието разнообразие включва дори преход с джипове. Нашият маршрут е през селата Бели Осъм и Чифлик.
Непосредствено в края на село Чифлик минава и екопътеката „По пътя към еделвайса”, която води до резервата. Този пешеходен маршрут е от 870 до 1600 м надморска височина. Продължителността на прехода е около 3 часа. По пътя може да се срещнат над 40 вида редки и защитени растения, да се чуят гласовете на 60 вида птици, обитаващи тоя край. Екопътеката завършва в района на хижа Хайдушка песен.
Жива пъстърва за трапезата и птичи песни край Бели Осъм
Добави коментар
‹
›
Коментари