Глаукомата обхваща група дегенеративни заболявания, причиняващи увреждане на зрителния нерв и намаляване на зрението. В миналото се предполагаше, че високото вътреочно налягане е основната причина за увреждането на оптичния нерв. Въпреки че повишеното вътреочно налягане е рисков фактор, установено е, че други фактори също имат влияние. Защото дори и хора с „нормални” нива на налягане могат да страдат от загуба на зрение, причинено от глаукома.
Повечето видове глаукома не причиняват болка и прогресират незабелязано, докато зрителният нерв е вече необратимо поразен и зрението е трайно засегнато. Най-специфично е засягането и ограничаването на периферното зрение. При острата глаукома може да има внезапни симптоми като болки в окото, замъглено зрение, гадене, поява на „слепи петна”.
Между 60 000 и 80 000 души в България страдат от глаукома, като само половината от тях знаят, че са болни и се лекуват. Това показват данните на Националната глаукомна асоциация. Коварната болест засяга най-вече хората между 35 и 40 години и се нарежда на второ място сред причините за слепота в света и у нас.
Основните причини за неовладяване на болестта са - от една страна късната диагностика, а от друга - спецификата на самото заболяване (много хора разбират, че са болни едва след като загубят около 40% от зрението си) и от трета - липсата на профилактика и скринингови изследвания за глаукома у нас.
Глаукомата не може да се излекува, но ранното й диагностициране и навременните мерки могат да спрат нейното развитие и зрението да бъде запазено.

Сред рисковите фактори за развиване на болестта са:

- Възрастта – всеки човек над 60 години;
- Фамилна обремененост;
- Раса – афро-американци над 40 г;
- Пол – жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома;
- Други заболявания - диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и хипертиреоидизъм, неврологични заболявания;
- Травми – тежка травма, като например удар в окото, може да предизвика повишаване на вътреочното налягане, както и дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл;
- Хирургични процедури, отлепване на ретината, вътреочни тумори, очни възпаления като ирит и хроничен увеит;
- Увреждане на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв;
- Ниско диастолно кръвно налягане.

Основните видове глаукома

са три: вродена, първична и вторична. Вродената започва още в ранна детска възраст и се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата. Първичната глаукома е по-честа след 40 години, а вторичната е следствие от съпътстващи заболявания или възпаления и травми.
От своя страна тези видове глаукома се делят на откритоъгълни и закритоъгълни. Най-често срещаната и коварна форма, поради липсата на симптоми в началото, е първичната откритоъгълна глаукома. Тя се развива най-често при хора над 50-годишна възраст, вследствие на повишено вътреочно налягане или съдово обусловена исхемия (недостатъчно кръвоснабдяване). Причината за тази глаукома не е ясна. Смята се, че има проблем с нормалната функция на клетките в тази система, или в резултат на остаряването са останали няколко функциониращи такива. Тя протича  без друга съществена симптоматика, освен постепенна атрофия и типични промени в диска на зрителния нерв и зрителното поле. При увреждане на достатъчен брой клетки се появяват слепи петна, най-често в периферията на зрителното поле.
Закритоъгълната глаукома се среща обикновено при хора с по-малка предна камера на окото или хора, при които ъгълът между ириса и роговицата е по-малък от 45°. Това възпрепятства оттичането на вътреочната течност, налягането се повишава и зрителният нерв се уврежда. Този вид глаукома протича с пристъпи на силно повишение на вътреочното налягане, главоболие, болки и зачервяване на очите, намаляване на зрението, гадене, повръщане. При нея се налага вземането на спешни мерки, като медикаментозно, лазерно или дори оперативно лечение, за да се нормализира вътреочното налягане, да се премахнат предпоставките за влошаване на състоянието и да се избегне ослепяване.

За всеки пациент съществува индивидуална норма

за вътреочно налягане, при която няма опасност от увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. Счита се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 21mm Hg. При някои състояния, като например глаукома с изразени увреждания на зрителния нерв и наличието на други фактори (като атеросклероза, диабет и др.), се налага вътрешноочното налягане да се понижи под 18 mmHg, а понякога и до 10-15 mmHg, за да се спре прогресирането на глаукомните увреждания.
По-високото вътреочно налягане при даден човек не означава непременно, че той ще развие глаукома, както и респективно човек с вътреочно налягане в границите на нормалното може да бъде предразположен към глаукома с нормално вътреочно налягане.

Начините за диагностициране на заболяването са:

- измерване на вътреочното налягане (тонометрия – напълно безболезнено изследване);
- оглед на зрителния нерв чрез офталмоскопия и неврофибрилерен слой;
- изследване на зрителното поле (периметрия);
- оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл (гониоскопия).
Препоръчително е всеки човек, навършил 40 години, да направи първия си профилактичен преглед за глаукома при офталмолог. Хората над 60 години трябва да ходят на такива прегледи на всеки 12 месеца.