Гладът спасява от болка, твърдят американски учени от Университета в Пенсилвания, които открили тази взаимозависимост. Учените наблюдавали как гладните мишки реагират на остра и продължителна болка. За изучаване на продължителните болкови усещания, учените инжектирали в лапите на животните формалин, което причинявало болезнен оток. Когато изучавали реакцията им към острата болка, учените изгаряли лапите на животните.

Станало ясно, че животните, които не получавали храна в продължение на седмица, реагират остро на силната и внезапна болка, но били по-слабо възприемчиви към продължителната. Гладните мишки се държал така, като чели са получили обезболяващи. Учените забелязали още, че за разлика от ситите, гладните гризачи не се страхували да ходят на мястото, където са им причинили болката.

Ако животното е гладно, то трябва да е в състояние да си набави храна, за да преживява и в този момент не му е важно дали го боли или не, обяснява Амбър Алхадеф от изследователския екип. Въпреки това, при рязка болка гладът – обратно, остава на втори план.

Остава открит въпросът кой участък от мозъка отговаря за взаимодействието на сигналите за глада и болката. Учените изяснили, че болката потискат невроните AgRP. Когато принудително ги „включвали“, реакцията към продължителната болка отслабвала. Това не се отнасяло обаче за реакциите към острата болка.

За да изучат механизма на потискане на болката, учените активирали последователно групата неврони AgRP, като „изключвали“ всички останали. И видели, че потискат неприятните усещания само на около 300 нервни клетки. По-нататъшните експерименти показали, че обезболяващото действие на глада върху болката е свързано с невропептида Y (NPY). При блокиране на рецепторите към NPY, обезболяващото свойство на глада преминавало и болката се връщала.

Учените са вдъхновени от потенциалната значимост на своето откритие, тъй като подобен механизъм има и при хората. А това ще открие нови възможности за облекчаване на хроническата болка, при която се използват опиоидни препарати.