В 17 областни града у нас няма денонощни аптеки, каза председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов пред Bloomberg TV Bulgaria. Причината е, че оборотът не може да покрие заплатите на персонала.

От 4200 аптеки, които са регистрирани у нас, функционират реално между 3600 и 3800. Само 2100 от тях имат договор със Здравната каса, не повече от 20 аптеки приготвят лекарства, а денонощните аптеки по официални данни са едва около 10 в цялата страна.

По света въпросът с денонощно работещите аптеки е решен по различни начини, уточни Гетов и посочи, че най-често се въвежда допълнителна такса за нощна услуга като процент от стойността на покупката, може и да е фиксирана сума или пък определени аптеки по график да дават нощни дежурства. В България обаче за целта трябва да бъде осигурен персонал и то магистър-фармацевт, а помещението да е пригодено да работи при нощни условия, което изисква сериозни инвестиции.

Аптеките са здравни заведения и хората очакват качествено обслужване, надеждни консултации и безотказни лекарства, а в същото време са оставени да работят в среда, изцяло повлияна от пазарните сили – безумна конкуренция, липса на всякаква регулация за откриването на нови аптеки, непрекъснат натиск и ерозия на цените на лекарствата, високо ДДС и други неблагоприятни фактори от чисто икономически и пазарен характер, обясни проф. Гетов.

България е на второ място в ЕС по брой аптеки на глава от населението – на 1 аптека се падат около 1900 жители. В Дания например съотношението е 15 000 души на една аптека. В същото време има 11 общини, където въобще няма аптека, няма никакъв достъп до аптечна услуга, каза фармацевтът.

Предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане новият проект на Закон за лекарствата в хуманната медицина, където ще се регламентира аптечната карта. Българският фармацевтичен съюз предлага работата на аптеките денонощно да се регулира със закон след приемането на национална аптечна карта.