Човешкото поведение до голяма степен се определя от социалната среда в която той живее. Умните хора се ориентират бързо и настройвайки се към нейните промени, осигуряват специфични невронни връзки в мозъка, които на практика работят непрекъснато. 

Мозъкът ни продължава да анализира информация за „нови лица“, дори и когато си почива, сочи изследване на американски учени от Дартмутския университет, в което участвали 19 души, преминали сеанс за виртуално запознанство с други хора.

Експериментът по „социално кодиране“ изглеждал така: на участниците последователно показвали от екрана снимки с различни хора, съпровождани с коментари за техните професии – като доктор например, и за две основни черти от характера им – като образован, искрен и така нататък.

След кратка почивка последвала втората част от експеримента – този път участниците разглеждали пейзажи, които също били съпроводени с бележки, помагащи им да си съставят впечатление за местността. След това на участниците отново предлагали почивка.

И по време на експеримента, и по време на двете почивки активността на мозъка била записвана непрекъснато с помощта на магнитно-резонансен томограф. Оказало се, че по време на първата почивка след „социалното кодиране“ мозъкът продължавал да изгражда и укрепва връзки между медиалната префронтална кора и темпоромандибуларния възел. Първата отговаря за моралната преценка, а втората – за способността за интегриране на информацията от външната и вътрешната среда, и осъзнаването като личност. По време на втората почивка, след „несоциалната задача“ обаче, на мозъка не се случило нищо подобно – той наистина просто си почивал.

Дори когато се даде възможност за почивка на разума, той продължава да отделя първостепенно внимание на това, което сме научили предишния ден, резюмират авторите на изследването.