Синдромът на хроничната умора и до днес не е диагностициран напълно: описвали са го като мозъчна мъгла - състояние на умствено объркване или липса на умствена яснота, съпроводено със силна умора, което не преминава повече от шест месеца и съвпада с множество други симптоми.

Синдромът на хроничната умора е един от най-великите научни и медицински проблеми на нашето време, казва ръководител на най-новото изследване Хосе Монтоя, професор по инфекциозни заболявания в Стандфордския университет.

Симптомите на хроничната умора често включват в себе си не само колосална умора, но и ставни и мускулни болки, загуба на трудоспособност, главоболие, непоносимост към храни, болки в гърлото, увеличение на лимфните възли, стомашно-чревни проблеми, високо кръвно и увеличена честота на сърдечните съкращения, както и хиперчувствителност към светлината, шума и други усещания.

Аномалии в работата но мозъка - това е истинската причина за хроничната умора, заключили специалистите от катедрата по радиология в медицинското училище в Стандфордския университет. Учените провели изследване с участието на 15 пациенти, страдащи от синдром на хроничната умора. Резултатите показали, че главният мозък на такива пациенти има по най-малко три нарушения в сравнение с мозъка на здравите индивиди.

Учените сканирали техните мозъци с магнитно-резонансен томограф.  И открили, че при пациентите със синдром на  хроничната умора бялото вещество в главния мозък било по-малко, имало също така и нарушения в проводимостта на невроните в дясното полукълбо.

Изследването показало и аномалии в двете области, които съединявали полукълбата – тези точки били по-дебели от нормалното. При това степента на отклонение била свързана с умората – колкото по-изразени са аномалиите, толкова посилно било страданието на участниците от симптомите на синдрома на хроничната умора.