Странност, ексцентричност, мания да си различен от другите или просто обикновен страх са изпитвали някои от великите мъже от миналото? За много от страховете им учените все още нямат обяснение. Факт е обаче, че немалко именити личности от историята са имали своите фобии, които често ги преследвали от юношеството чак до смъртта.
Пол Сезан – един от знаменитите френски художници постимпресионисти, до смърт се боял от докосване. Причината за това била травма, получена в детство, когато слизайки по стълбите бил ударен с всичка сила по гърба от момче, което се пързаляло по перилата. Този страх обаче не попречил на личния живот на Сезан, който имал и жена, и деца.
Един от класиците на френския романтизъм – философът Жан-Жак Русо, безумно се страхувал да не се разболее. Затова избягвал лекари, разговори за здравето и медицински книги. Русо до такава степен ипохондрисвал, че му било достатъчно само да прочете името на някаква болест и веднага започвал да си внушава, че страда от нея. Причините? Историята ги премълчава.
Затова пък добре са известни причините за болезнената чистоплътност на съветския поет Владимир Маяковски. Неговият баща по много нелеп начин убол пръста си на карфица и получил инфекция, която причинила смъртта му. Оттогава на поета навсякъде му се привиждала смъртоносна мръсотия. Маяковски хващал бравите с кърпичка, дезинфекцирал дрехите си, отбягвал ръкуването, а храната оглеждал под лупа, преди да я поеме.
Колегата му Сергей Есенин пък се страхувал панически от сифилис и от милиционери. Как са се появили тези две безумни съчетания на фобии, до днес никой не може да обясни.
Почти комична е фобията на френският писател Оноре дьо Балзак, който се страхувал панически от женитба. Това, разбира се е страх на много мъже, но той не ги е вкарвал в гроба. Балзак обаче е! Парадоксът е в това, че писателят страшно обичал графиня Евелина Ханска и искал дори да свърже живота си с нея. Тя обаче била омъжена. И когато най-после овдовяла и дала съгласието си за брак с Балзак, той се изплашил. До такава степен, че й признал: струва ми се, че ще умра, преди да получите фамилията ми. Съдбата обаче го пожалила, той успял да се венчае за графинята - скованият от ужас писател бил внесен в църквата на стол. След което починал. Парализиран от ужас.
Не само авторът на „Човешка комедия” бил вкаран в гроба от жена. Руският художник Михаил Врубел също изпитвал страх пред харесваните жени. Причината била в нещастна юношеска любов, когато в порив на страст дори нарязал тялото си с нож. Оттогава майсторът на четката губел присъствие на духа пред всяка харесвана жена. И за да не усложнява живота си, ползвал услугите на проститутки. Които го заразили със сифилис, от който ослепял и изгубил разума си.
Ако обаче вярваме на Гогол, най-страшното е да те погребат жив. Авторът на „Ревизор” и „Шинел” от малък изпитвал страх пред такава опасност и се застраховал, като разпоредил приживе да го погребат едва, когато по тялото му се появят признаци на разлагане.
Гогол не е бил сам в своята фобия. От същите страхове бил измъчван немският композитор Майербер. По изобретателност той дори надминал автора на „Мъртви души”. За да се спаси от преждевременно погребение, той заповядал да държат мъртвото му тяло в леглото четири денонощия с привързани звънчета към краката и ръцете, та ако изведнъж се съвземе, да могат всички да чуят! А след тези четири дни трябвало да му прережат и вените – за по-голяма сигурност! Така и направили.
Наполеон – великият завоевател, се боял от коне и от белия цвят. Не е трудно да се досетим, че всички картини, на които императорът е изобразен върху кон, са плод на фантазиите на художниците. Съчетанието на тези два страха в образа на белия кон, за младият завоевател на Европа се превърнало в страшилище, при вида на което той направо губел разсъдък.
Великият реформатор на Русия Петър Първи се измъчвал от високия си ръст и изражението на тази фобия било в страх от големи и просторни помещения.
Сталин пък се страхувал да легне за сън. И въобще не спял нощем.
Чешкият композитор Антонин Дворжак се страхувал от широките улици. Затова в последните години от живота си или съвсем не излизал от къщи, или придружаван от верни приятели, минавал само по тесните улички на Прага, заобикаляйки площади и кръстовища.
Лидер в поредицата странни фобии обаче е Карл ІV. Той бил преследван от страха, че може да се... натроши. Императорът, неслучайно наричан Безумния, от време на време си представял, че е направен от стъкло. За да избегне опасността от трошене, самодържецът заповядал да втъкаят в дрехите му железни пръти.