Нашият социален кръг зависи от нашето настроение. Когато сме тъжни, ние сме привлечени да общуваме с близки - приятели, деца, братя, сестри, родители. И тогава настроението ни се покачва. Ако пък сме добре, тогава сме готови да прекарваме време с нови, досега непознати хора, което често води до влошаване на настроението.

Това сочат резултатите от проучване на група социални психолози от университети в Испания, Франция, Великобритания и САЩ, публикувани в списание Psychological Science.

В продължние на месец учените събирали данни за настроението и социалните контакти на повече от 30 хиляди възрастни жители на Франция. Това се осъществило благодарение на специално приложение, което участниците изтеглили на своите смартфони. В различни часове на деня те отговаряли в приложението на въпроси за тяхното моментно настроение, какво правят в момента и дали общуват с някого, а ако е така, с кого.

Учените смятат, че такъв сценарий на социални взаимодействия е обект на т.нар. принцип на хедонистичната гъвкавост. Това означава, че в зависимост от тяхното емоционално състояние, хората интуитивно преследват различни, краткосрочни и дългосрочни цели. Когато човек е болен, неговата цел е да подобри настроението си възможно най-бързо. Когато човек е щастлив, той има емоционален ресурс и е готов да пожертва част от своя духовен комфорт, за да общува с непознати, и ако му провърви, в крайна сметка да разшири социалните си връзки и създаде нови приятели.