Важното е не колко дълго продължава сънят ви, а кога лягате да спите. Продължителният, но започващ прекалено рано нощен сън, не спасява совите от сънливост през деня, тъй като нарушава техните биологични ритми.

Това сочат резултатите от изследване, проведено от екипите на американските учени Джудит Оуенс от Бостънската детска болница и Роберт Уитъкър от Темпъл университет, публикувано в сисание Pediatrics.

Учените анализирали данни, получени по време на анкета с участието на повече от 2000 американски шестокласници на възраст между 13 и 18 години. Всеки от тях отговарял на въпроси за съня си – в колко си ляга вечер, в колко става, сънлив ли е през деня и така нататък. Въпросите били свързани и с личните качества на младите хора, свързани със способността им към саморегулация – когнитивни, поведенчески и емоционални. Освен това момичетата и момчетата преминали стандартни тествания за индивидуалния характер на дневната активност (хронотип).

Анализът показал, че почти 22% от учениците редовно спят нощем по-малко от 7 часа. А съгласно препоръките на Американската академия по медицина на съня, за да поддържат оптимално здравословно състояние и работоспособност, младежите на тази възраст трябва да спят между 8 и 9 часа в денонощие.

Както се оказало, продължителността на нощния сън на совите средно е по-кратка, отколкото на чучулигите. Совите много по-често от чучулигите се оплакват от дневна сънливост и трудна саморегулация, независимо от това колко продължително са спали през нощта. Дори и тези сови, които обикновено са си лягали по-рано дори и от чучулигите и спели по-дълго от тях, през деня страдали от проблеми с концентрация на вниманието, паметта, поведението и емоциите.

Резултатите от изследването показват, че най-силно влияние върху вашето състояние през деня оказва не колко сте спали през нощта, а кога сте легнали да спите, в кой период от денонощието е дошъл сънят ви, съвпада ли той с биологичните ритми на вашия организъм, коментира Оуенс.

Данните потвърждават още веднъж това, че заниманията в средните и висши училища трябва да започват по-късно, тъй като в подрастващата възраст става промяна в биологичните часовници, свързани с нощния хронотип.

Заради липсата на синхронизация между училищното разписание и биоритмите в подрастващия организъм, учениците трябва да се събуждат в състояние на минимална активност. Прекалено ранното разбуждане лишава от сън младите в REM-фаза – сънят с бързо раздвижване на очите, който се характеризира с висока мозъчна активност и отпуснато тяло и е извънредно важен за паметта и обучението.