Ако ви обвиняват в липсата на слух и глас, въобще не се отчайвайте! Гласовите връзки са също такъв инструмент, както и струните на цигулката или китарата, а тях можем да се научим да използваме, нищо че е необходима дълга практика! Така успокоява всички обезверени в себе си американският учен Стивън Деморест от Северозападния университет в Щатите.

Ученият провел изследване на техничното пеене сред деца от няколко възрастови групи: в детската градина, в началното училище и в колежите. Всички участници трябвало да изпълняват две задачи: първоначално 4 пъти поред да прослушат последователността на тонове с различна височина, а след това веднага да ги изпеят. Втората задача била да възпроизведат след известно време мелодията, която чуят.

И в детската градина, и в началното училище в Щатите се преподава музика. Вероятно заради по-големия опит децата от началното училище копирали мелодията по-добре от малчуганите в детската градина. Докато юношите, които въобще не изучавали пеене в момента, по-рядко улучвали верния тон.

Естествено, едни имат по-добър слух, а други – по-слаб. Но истинската неспособност да се различават нотите (амузия) се проявява много рядко. Което значи, че музикалността може и трябва да се развива.

Както показват резултатите от изследването, редовната практика е много важна – всеки, който в продължение на няколко години не е учил пеене, се справял със задачите по-зле от децата, които системно се занимавали с музика.