Свойствата на суперантибиотик откриха американски учени от Университета в Минесота. Резултатите от проучването им са представени по време на пролетната конференция на Американското химическо общество.

Изследователите решили да разберат защо в прибалтийските страни е обичайно да се приписват противовъзпалителни и противоинфекциозни свойства на древния кехлибар и той да се използва като лекарство. Балтийският регион е най-голямото находище на кехлибар в света, който представлява вкаменената смола на изчезнали иглолистни дървета от семейство Sciadopitis. Балтийският кехлибар се оценява на 44 милиона години.

Елизабет Амброуз и нейният колега Конър Макдермот изучавали химичния състав на екстракта от кехлибарен прах, използвайки газова хроматография-мас спектрометрия. В резултат на това сред много други органични съединения били идентифицирани три вещества с биологична активност - абиетинова, дехидроабиетитна и палустринова киселини. Всички тези естествени вещества принадлежат към смолените киселини и се произвеждат от дървета от семейство борови.

Тестването на активността на тези вещества срещу девет вида бактерии показало, че смолените киселини успешно убиват грам-положителните микроорганизми, като някои щамове на Staphylococcus aureus.

Абиетиновата киселина и нейните производни могат да се превърнат в неизчерпаем източник на нови лекарства, особено тези, предназначени за борба с инфекциите, причинени от грам-положителни бактерии, които все повече развиват антибиотична резистентност, смятат учените.