Идеята, че растежът и развитието на туморните клетки зависи от простата захар глюкоза, доминира в онкологията от 1950 година. Тогава  нобеловият лауреат Ото Варбург е установява, че туморните клетки консумират много повече глюкоза в сравнение със здравите тъкани.  Този процес е известен като ефект на Варбург. Счита се, че ефектът на Варбург се наблюдава в над  80% от туморите.

След години този феномен заляга като важен диагностичен инструмент в образната техника позитрон емисионна томография (ПЕТ). Най-напред в организма на пациента се вкарва радиоактивно маркирана глюкоза. Тъй като злокачествените клетки консумират по-голямо количество глюкоза, тя избирателно се натрупва в тумора. Методът спомага за откриване местата в организма, където са локализирани туморите и техните метастази. ПЕТ е важен метод в диагностиката и мониторирането на повечето видове злокачествени тумори.

Неотдавна обаче британски учени са установили, че някои форми на рак използват за растеж и разпространение не въглехидрати (глюкоза), а мазнини. Така мазнините се очертават като нови мишени за специфична антитуморна терапия. Тя би довела до удължаване преживяемостта и качеството на живот на онкологично болните.