Наслушахме се на това колко е опасна жегата за сърдечноболните и за кръвоносните съдове. Но дори и здравите трябва да се притесняват от природните аномалии.
Пред които жегата е само нещо временно...
Какво друго заплашва здравето ни?

ПОВИШЕНАТА ВЛАЖНОСТ
е предпоставка за ушни инфекции и подагра

Инфекции на меките тъкани и гангрената, които при влажен климат са много по-чести, отколкото във сухи места – това въобще не е повод за смях, а понякога и пряк път към оня свят.
Причината е в съчетанието на високите температури и повишената влажност, което създава идеална среда за размножаване на бактерии, а всевъзможните рани, обратно, в такива условия заздравяват трудно. В резултат при отсъствие на интензивно лечение и необходимите лекарства във която и да е тропическа страна може да умрете дори о лека травма: организмът просто няма да се справи с настъпващата инфекция и човек умира от натравяне на кръвта.
Жителите на градовете не ги грози такъв печален изход, въпреки това, дори и не смъртоносни, инфекциите са опасни и неприятни. Заради влагата по-лесно и бързо се развиват различни ушни заболявания, в това число и отит – възпаление на ухото. Според изследване на омански учени при жителите на влажните региони този недъг се появява два пъти по-често и  при това влажната среда е предпоставка за много по-чести заболявания от подагра, която протича с по-интензивни пристъпи.
 
ПРОДЪЛЖИТЕЛНАТА ЖЕГА
води до депресии и дори суицид

Никой не се съмнява в това, че жегата е вредна за здравето в който и да е смисъл. Основно се оплакваме от физическото й въздействие – главоболие, тежест в краката, сърцебиене...
Сътрудници на Британския психиатричен институт проучили влиянието на температурата върху менталното здраве. Оказало се, че аномалната жега вреди не само на тялото, но и на главата и в горещите дни броят на депресиите и дори на суицидите рязко нараства. Учените установили още, че когато средната денонощна температура надвишава +18 градуса по Целзий, количеството на самоубийствата се увеличава с 20%.
И както отбелязват лекарите, значителен брой от такива случаи е свързан с леки алкохолни отравяния. Стремейки се да се охладят и да се справят с преумората и отпуснатостта, много от хората не забелязват как започват да злоупотребяват с алкохола, което е път към неизбежна депресия и други психични нарушения.

ЧЕСТИТЕ ГРЪМОТЕВИЧНИ БУРИ
застрашават с главоболие и пристъпи на алергия

Разката промяна в атмосферното налягане, което предшества гръмотевичните бури, често предизвиква главоболие и отпадналост дори и при здравите хора. По данни на учени от Кралския колеж в Лондон понижението на външното налягане принуждава мозъчните клетки да се пренастройват рязко на друг режим на взаимодействие, което от своя страна провокира болка. Пристъпите могат да са съпроводени с нарушение на вниманието, понижение на концентрацията, влошаване на координацията на движенията и други такива.
Особено неприятен е периодът пред буря за алергичните и астматиците. Силният вятър повдига и разпространява алергичния прах и, освен това я раздробява на ситни частици, които по-лесно проникват в носоглътката и белите дробове. Радостта е една/ дъждът и бурята бързо отмиват този прах и го смиват в асфалта.

ОБИЛНИТЕ ПРОЛИВНИ ДЪЖНОВЕ
причиняват чревни инфекции и чума!

Отново да си припомним връзката между влагата и инфекциите. Дъждът значи влага, затова в местата с дъждовен климат заразата се разпространява бързо, като в случая става въпрос и за най-екзотичните болести.
Например чумата. Струва ни се, че този бич за човечеството е отминал отдавна, обаче периодични епидемии се случват дори и в напреднали страни, като Америка. Данни от изследвания на учени от Университета в Ню Мексико сочат, че най-голям брой на случаи от заболяването има през дъждовни години и на влажни територии. И причината не е в особеностите на вируса, а в „предпочитанията” на неговите главни носители – бълхите! Тези насекоми се размножават активно и живеят отлично в дъждовна среда, където разпространяват опасната зараза.
Другият влаголюбив „вредител” е бактерията на чревната пръчица (E. coli). Може да се заразите с нея къпейки се невинно в замърсен водоем. Но както отбелязват ирландските изследователи от Колежа Света Троица в Дъблин, много чести са случаите на заболявания след проливен дъжд. Лекарите не се наемат да обяснят зависимостта, но фактите са си факти – дори и леещата се от небето вода може да и донесе опасната инфекция.

СИЛНИЯТ ВЯТЪР
носи стрес и мигрена.


В разгара на продължителните горещини ние само си мечтаем за прохладния вятър, който да ни „утеши”. Нашият организъм обаче го възприема като сигнал за потенциална опасност и затова реагира на принципа „плюй си на петите и бягай!” Сърцебиенето се учестява, малката (гладката)  мускулатура се тонизира и вие дори можете са усетите емоционална възбуда, тъй като тялото се подготвя за евентуална атака.
Това обаче не е всичко. По данни на английски физиолози ветровитото време може да провокира стесняване или отоци на кръвоносните съдове на мозъка, което е свързано с пристъпи на мигрена. Канадските учени пресметнали, че хроническата мигрена се обостря два пъти по-често точно в такива дни.

ЕКСТРЕМНИЯТ СТУД
води до инфаркти, инсулти и, разбира се до простуда.


Ако с тъга си спомняте мразовитата зима на 2009 година, припомнете си още и това, че за много хора тя завърши с... инфаркт. Въпреки че бумът на сърдечносъдови заболявания лекарите свързват с летните жеги, именно студът най-често е този, който предизвиква тези печални последствия.
Предпоставка за това са няколко фактора едновременно. Първо, много от нас са свикнали да се сгряват с „народни” и съвсем не безобидни средства, като алкохола. Второ, с удоволствие се захващаме за всевъзможни зимни забавления, като правене на снежни кули и човеци, бой със снежни топки, пързаляне със шейни, ски и т.н. И не на последно място в студа кръвоносните съдове неизбежно се стесняват, което усилва кръвотока, повишава натоварването на сърцето и води до покачване на кръвното. Печалният резултат са инфарктите, аритмиите и други сериозни сърдечни проблеми.
Дори и да не злоупотребяване с алкохола и да не се увличате от зимни видове спорт, при слабо сърце студът все едно е противопоказен. А за да поддържате нормална телесна температура, сърцето трябва да работи в усилен режим, което също може да предизвика инфаркт. Кръвта при студ пък неизбежно се сгъстява, тоест рискът от различни видове тромби също нараства.