Човешкият нос съдържа бактерии, които произвеждат ефективен антибиотик, уверяват немски бактерологи от Тюбингенския университет.  Те открили това, когато се заели да определят причините, заради които в носната кухина само на две трети от хората живее и се размножава златист стафилокок (Staphylococcus aureus). Резултатите от изследването им са публикувани в списание Nature.

В повечето случаи бактериите на златистия стафилокок са безвредни, но понякога те предизвикват сепсис, попадайки примерно в открита рана. Staphylococcus aureus се среща често в болниците, а един от щамовете му притежава лекарствена устойчивост към пеницилина. Всяка година от суперинфекции, предизвикани от стафилококи умират до 10 хиляди души по света.

Учените установили, че човешкият нос, в който често се заселва Staphylococcus aureus, е агресивна среда за микробите. В него има и други видове стафилококи, като S. Lugdunensis, който предотвратява растежа на потенциално патогенните бактерии. Това му се отдава благодарение на производството на вещества, съдържащи антибиотик. Изследователите успели лабораторно да синтезират съединението, наречено лугдунин. Експериментите показали, че лугдунинът предотвратява ръста на колониите златист стафилокок в петриева паничка (влажна водна камера), а при нанасянето му върху кожата на мишки, избавя гризачите от инфекции.

Принципът на действие на лугдунина засега остава неясен. Беолозите отбелязват, че златистият стафилокок не развива устойчивост към него, дори при въздействието на ниски дози от антибиотика в продължение на 30 дни.

Те изучили микробните популации в носа на хоспитализирани пациенти и открили, че 60 души са носители на Staphylococcus aureus, а 17 – на S. lugdunensis. При това само у един човек тези два микроорганизма присъствали едновременно, което сочи, че S. Lugdunensis е враг на златистия стафилокок.

Ако продължителното приемане на лугдунин наистина не предизвиква появата на супербактерии, които са устойчиви към лечение, то този препарат може да предотврати залеза на антибиотиците, прогнозират много специалисти. Учените обаче отбелязват, че трябва да гледаме по-скептично на тази възможност, защото е възможно в бъдеще все пак да се прояви резистентност към новото антибектариално съединение.