Колкото по-висока е концентрацията на полени във въздуха, толкова по-нисък е антивирусният имунитет на населението и по-лесно се разпространява вирусът. До този извод стигнали международна група учени, чиято статия е публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Първата вълна от пандемията на коронавируса през пролетта на 2020 г. съвпадна със сезона на цъфтеж и висока концентрация на полени в атмосферата на Северното полукълбо, припомнят учените. Известно е, че прашецът отслабва имунитета срещу някои сезонни респираторни вируси, като намалява производството на интерферони, протеини, освободени от клетките в отговор на вирусна инвазия.

Изследователите предполагат, че същото може да се наблюдава и в случая на вируса SARS-CoV-2, който е чувствителен към действието на антивирусни интерферони: ако разпространението на инфекцията съвпада с висока концентрация на цветен прашец в атмосферата, то толкова повече ще са полените, толкова по-висока ще е заболеваемостта. В същото време наличието на алергия към прашеца на определени растения при част от популацията не играе никаква роля в този случай.

За да проверят валидността на тази хипотеза, учените са анализирали данни за динамиката на замърсяването на въздуха с полени през пролетта на 2020 г. Данните са предоставени от 248 мониторингови станции от 31 страни по света, разположени на всички обитавани континенти на планетата. Изследователите сравнявали тази информация с ежедневните данни за времето и честотата на коронавирусната инфекция в дадената област. При изчисленията те вземали предвид и информацията за гъстотата на населението и карантинните мерки.

В резултат на това учените са установили, че колебанията в честотата на заболеваемост средно с 44% зависят от концентрацията на полени в атмосферата, а в някои случаи и от влажността и температурата на въздуха.

Много често честотата нараства рязко, след като в продължение на четири дни във въздуха се забелязва много висока концентрация на цветен прашец, коментират учените. Например, такава картина се наблюдавала от 10 март до 14 март 2020 г., когато вълна от прашец от цъфтящи дървета покрила Европа в топлото време. След това скоростта на разпространение на инфекцията започнала да расте експоненциално.

Изчисленията показват, че при липса на карантинни мерки с всеки допълнителни сто частици прашец на всеки кубичен метър атмосферен въздух, честотата на популацията се увеличавала средно с 4%. Рекордът бил поставен в няколко града в Германия, където през пролетта на 2020 г. концентрацията на цветен прашец достигнала плътност от 500 частици на кубичен метър въздух на ден, което довело до 20% увеличение  ръста на заразените. В същото време строгият локдаун дал възможност да се намалят наполовина тези показатели, въпреки също толкова високите показатели за концентрация на полени в атмосферата.

Изследователите препоръчват на хората с висок риск от тежки заболявания, дори ако те не са алергични към цветен прашец, да наблюдават прогнозата за разпространението на полени през следващите пролетни месеци. В условия на висока концентрация на цветен прашец във въздуха си струва да се носи маска или респиратор с добра филтрираща способност, което ще помогне да се предпазват не само от цветния прашец, но и от вируса, категорични са те.